Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 3754 от 05.06.2017 г., постановено по адм. д. № 12852/2016 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу решение № 1040-21-349/09.12.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-21-00184582/13.10.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – София-град.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от [фирма], чрез юрк. С.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – София-гард в частта му за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № РА-5-21-00178068/27.09.2016 г. за периода от 01.02.2016 г. до 07.03.2016 г., а в условията на алтернативност моли сумата по ревизионния акт да се намали наполовина, поради съпричиняване на вредоносния резултат от ТП на НОИ – София-град.
Ответникът по касация – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, чрез процесуалния представител гл. юрк. В. в писмени бележки оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното с нея решение като правилно.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административен съд – София-град правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на заповед № ЗР-5-21-00160549/26.07.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е извършена проверка по разходите на ДОО на [фирма]. За резултатите от проверката са издадени Констативен протокол № КП-5-21-00165318/09.08.2016 г. и Констативен протокол № КП-5-21-00166302/11.08.2016 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – София-град. Въз основа на тези протоколи е издаден ревизионен акт за начет, а въз основа на него – разпореждане № РЖ-5-21-00184582/13.10.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – София-град, с което е разпоредено [фирма] да внесе по сметката на ТП на НОИ – София-град сумата в размер на 624, 36 лв. главница и 38, 74 лв. лихви. Това разпореждане е оспорено пред директора на ТП на НОИ - София-град, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1040-21-349/09.12.2016 г. е отхвърлил подадената жалба, по съображения, че дружеството е извършило нарушение по отношение на реда за подаване на уведомлението за промяна на обстоятелствата от значение за осигурителните права на Ц. С.. Посочено е, че промяната на обстоятелствата следва да бъде представена в ТП на НОИ – София-град по реда на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО, приета с ПМС № 188 от 20.07.2015 г., обн., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която препраща към отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО, отм. ), а не по реда на чл. 13 от НПОПДОО. Изложени са аргументи, че подаденото уведомление е неправилно попълнено.
Няма данни по делото за прекратяване на осигурителното правоотношение между Ц. И. С. и [фирма]. Същата е получавала парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 26.01.2014 г. до 11.03.2015 г. От 12.03.2015 г. лицето е подало заявление – декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на основание чл. 53 от КСО. Същото е изплащано от 12.03.2015 г. до 07.03.2016 г. Установено е също, че детето на Ц. С. е постъпило в детско заведение, считано от 12.01.2016 г., за което същата е представила пред осигурителя [фирма] декларация за промяна на обстоятелствата Приложение № 12 към чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО, както и заявление – декларация за отпускане на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на основание чл. 54 от КСО, считано от 12.01.2016 г. На 11.02.2016 г. осигурителят е изпратил по електронен път в ТП на НОИ удостоверение № 10 към чл. 9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, попълнена в част I „Удостоверяване на обстоятелства“ по заявление – декларация – 1 бр. На осигурителя [фирма] автоматично е изпратена Справка за приети и върнати документи, в която е отразено, че е прието едно заявление – декларация за ползване на обезщетение по чл. 53 от КСО, считано от 12.03.2015 г. за Ц. И. С. и 0 бр. приети и върнати заявления - декларации за промяна на обстоятелствата по заявлението – декларация. С придружително писмо от същата дата отново по електронен път е подадено и заявление-декларация до ТП на НОИ – София-град за отпускане на обезщетение по чл. 54 от КСО, като неговото изплащане е започнало по-късно – на 17.06.2016 г. за м. март и на 16.06.2016 г. за м. януари и м. февруари, което се установява от справката за изплащане на обезщетения, приложена по делото. При обработка на документите за изплащане на обезщетението по чл. 54 от КСО, е установено дублиране на подаденото заявление по чл. 53 от КСО, поради което на дружеството – осигурител е изпратено писмо изх. № Б-21-000-00-00942547/10.05.2016 г., в което е посочено, че не са спазени разпоредбите на § 5 от ПЗР на НПОПДОО, т. е., че е следвало да се подаде Приложение № 12 към НИИПОПДОО. На жалбоподателя е указано, че декларацията е служебно обработена, но въпреки това, подаденото удостоверение по реда на НПОПДОО, следва да бъде заличено.
При тези данни спорният пред първоинстанционния съд въпрос е дали при подаването на уведомлението от осигурителя с писмо вх. № Р-14-21-000-00-142889 от 11.02.2016 г. по електронен път в ТП на НОИ – София-град са представени данни за промяна на обстоятелствата, които са били относими за изплащане на обезщетението по чл. 53 от КСО на Ц. С.. В съдебно заседание, проведено на 22.03.2017 г. е разпитана служителката в [фирма] А. С., която твърди, че тя е подала декларацията за промяна на обстоятелствата, но електронната система на ТП на НОИ е извела автоматично съобщение, че трябва да попълни първата част от удостоверението, а втората част С. я е въвела чрез сайта на НОИ. Изложила е също, че през месец февруари 2016 г., не е знаела, че Приложение № 12 се подава по стария ред – на хартиен носител, тъй като текста на § 5 от ПЗР на НПОПДОО се е появил по-късно.
Пред първоинстанционния съд е изслушана компютърно-техническа експертиза за изясняване на въпроса дали е постъпила информация за промяна в обстоятелствата за Ц. С., като от заключението по нея, което не е оспорено от страните, се установява, че липсват данни относно промяна на обстоятелствата по част втора от удостоверение Приложение № 12 – основание и дата на възникване.
За да отхвърли подадената до него жалба административният съд е посочил, че промяната на обстоятелствата, декларирана от Ц. С. е следвало да бъде представена в ТП на НОИ – София-град от осигурителя. Вследствие на това и предвид отпуснатото на 12.03.2015 г. парично обезщетение по чл. 53 от КСО, редът за подаване на Приложение № 12 е бил по стария ред, а именно – на хартиен носител, а не както твърди, че е постъпил осигурителят и както предвижда новата наредба – по електронен път. Точно поради тази причина, електронната система на НОИ, не е отчела, че е подадено заявление за промяна на обстоятелствата при електронното подаване на част втора от удостоверението, тъй като то е приложимо само при новоподадени заявления за отпускане на обезщетението по чл. 53 от КСО, след 01.01.2016 г., а не за такива отпуснати преди тази дата, когато е била приложима НИИПОПДОО. Предвид изложеното, съдът е извел крайния извод, че отпуснатото на С. обезщетение, при липса на основание, тъй като детето й посещава детско заведение, е по вина на осигурителя, който не е подал декларация за промяната на обстоятелствата в срока и по реда на чл. 14 от НИИПОПДОО. В допълнение към изложеното първоистанционният съд е изложил, че осигурителят е бил уведомен, че в системата не е генерирана декларация Приложение № 12, тъй като автоматично е получена справка за приети и върнати документи, в което е отразено 0 бр. удостоверение за промяна на обстоятелствата.
Този извод на съда е в съответствие с материалния закон.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел правилен краен извод за незаконосъобразност на процесните административно решение и разпореждане, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с относимите за казуса материалноправни разпоредби.
В контекста на приложимата за процесния период уредба на удостоверяване на промяната на обстоятелствата и института на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настоящата инстанция счита за обоснован извода на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата на [фирма]. След отмяната на НИИПОПДОО от 01.01.2016 г. с новата НПОПДОО се предвижда удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 да се представят на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя (арг. от чл. 14, ал. 1). Съгласно чл. 16, ал. 1 от НПОПДОО документите по чл. 14, ал. 1 на хартиен или електронен носител се представят в съответното ТП на НОИ с придружително писмо съгласно приложение № 12, подписано и подпечатано от лицето, задължено да ги представя по тази наредба, или от негов представител, а за самоосигуряващите се лица – подписано от лицето. Когато се представя електронен носител, върху него ясно и четливо се означава единен идентификационен код (ЕИК)/код по БУЛСТАТ.Дерността на информацията, подадена с електронен носител, се доказва с подписа и печата върху придружителното писмо. Придружителното писмо се представя в два екземпляра, единият от които остава в съответното ТП на НОИ. Посоченият ред е относим, както бе посочено по-горе от 01.01.2016 г. С § 5 от ПЗР на НПОПДОО е предвидено документи за промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, документите за изплащане на които са представени в НОИ до 31 декември 2015 г., да се представят в съответното ТП на НОИ по реда на отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. По аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от НИИПОПДОО документите по чл. 3, ал. 2 – 4 и 6 и чл. 4 – 5, 8, 14 и 15 се представят в ТП на НОИ от осигурителя (самоосигуряващия се) или от упълномощено от тях лице с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9. Съгласно чл. 14, ал. 1 от в срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица представят на осигурителите декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея. Осигурителите представят декларацията и приложените към нея документи в съответното ТП на НОИ в срок 3 работни дни от получаването им по реда на чл. 11. От така изложената правна уредба става ясно, че при промяна на обстоятелствата по отношение на осигуреното лице С., осигурителят е следвало в срок от три работни дни да подаде Приложение № 12 за промяна на обстоятелствата в ТП на НОИ – София-град по отношение на правото на обезщетение по чл. 53 от КСО на хартиен носител.
Неизпълнението на предвидения в закон ред за удостоверяване на промяната в обстоятелствата, касаещо изплащането на обезщетение по чл. 53 от КСО представлява ощетяване на ДОО по вина на осигурителя. Освен изложеното следва да се отбележи, че по делото не са събрани доказателства дори за електронно подаване на Приложение № 12, което се потвърждава и от заключението на компютърно-техническата експертиза, в заключението на която е посочено, че няма данни за попълване на част втора от удостоверението за промяна на обстоятелствата по заявлението-декларация, подадено на 11.02.2016 г. от жалбоподателя. Не се споделя и изложеното от свидетелката в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че месец февруари 2016 г. в НПОПДОО, не е съществувал текстът на § 5 от ПЗР на НПОПДОО, което означава, че дружеството не е било недобросъвестно. При проверка в ДВ, бр. 67 от 28.07.2016 г. на стр. 35 е публикуван текстът на § 5 от ПЗР на НПОПДОО, който има идентично съдържание с този, който е актуален при влизане в сила на НПОПДОО към 01.01.2016 г. и съществува и към настоящия момент. Освен това за осигурителят не съществува пречка и без да е запознат с § 5 от ПЗР на НПОПДОО да подаде документ за промяна на обстоятелствата на хартиен носител, тъй като с новата наредба тази възможност не е отпаднала, а е въведено и електронното подаване.
В случая дружеството – осигурител не е съобразило поведението си с действащото законодателство, като твърди, че е подало декларацията по електронен път, което е предвидено след 01.01.2016 г., но само по отношение на документи, които са представени за изплащане на обезщетение след тази дата, и съответно не е упражнило задължението си по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО, да подаде удостоверение Приложение № 12 за промяна в обстоятелствата по предвидения ред – на хартиен носител, поради прекратяване на отпуска по чл. 146 от КТ на Ц. С., тъй като детето й е настанено в детско заведение. В случая още с получаването на Справката за получени и върнати документи жалбоподателят е могъл да установи, че не е регистриран документ за промяна на обстоятелствата и да подаде нов по надлежния ред, който остава валиден и след 01.01.2016 г. Всичко изложено води до извода, че първоинстанционният съд правилно е приел, че осигурителят е станал причина за възникнала щета в бюджета на ДОО, поради изплащането на обезщетение по чл. 53 от КСО при отпаднало основание, поради което и е приел оспорения административен акт за законосъобразен.
От горното се установява, че при постановяване на атакувания съдебен акт е приложен правилно материалния закон и изводите на съда в този смисъл са обосновани и съответстват на доказателствата по делото, поради което липсва касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от АПК и съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3754 от 05.06.2017 г., постановено по адм. д. № 12852/2016 г. на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.