Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. С., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат И. И., против решение № 9 от 05.01.2017 г. по адм. дело № 1840/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-26-1306156-091-001 от 26.04.2016 г., издаден от П. Д. С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и А. Н. Б., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 471 от 12.07.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, както следва: за ДОО за 2009 г. в размер на 405, 60 лева и лихви 424, 28 лева, за ЗО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 321, 23 лева и лихви 235, 66 лева и за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 156 лева и лихви 163, 20 лева, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. П. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба Поддържа, че сумите са дължими от жалбоподателят като самоосигуряващо се лице за посочените периоди. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен...