Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Д. П. срещу решение № 1593/03.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2511/2015 г. по описа на Административен съд – гр. В. в частта, в която е отхвърлена жалбата й против РА № Р-03000314000987-091-001/23.04.2015 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 341/14.07.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 458, 09 лв. и съответните лихви; за 2009 г. в размер на 2 041, 57 лв. и съответните лихви; за 2011 г. в размер на 2 434, 62 лв. и съответните лихви, за 2012 г. в размер на 3 146, 64 лв. и лихви - 633, 30 лв. (предвид, че в тази част за 2012 г. жалбата е отхвърлена изцяло, за разлика от останалите ревизирани периоди) и за 2013 г. в размер на 2 986, 26 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка не е съгласна с приетото от съда, че липсват доказателства, че е получавала парични средства от бащата, майката, сестрата и брата на съпруга й, както и за получените обезщетения за отглеждане на малко дете и дарената от майка й сума от 25 000 евро, преведени по банков път. Твърди, че от представените извлечения от банковата сметка на съпруга Й. К. се установява, че...