Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) и чл. 104, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 2021 от 27.03.2017г., по адм. д. № 962/2016г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № BG002000РК31 – РА4 от 08.10.2015г., издаден от митнически органи при М. В, в частта, потвърдена с решение № Р – 618 от 29.12.2015г. на директора на Агенция „Митници“ за установени задължения за заплащане на акциз в размер на 20 641, 37 лв., ведно със съответни лихви.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение нае съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по всички наведени в жалбата им възражения срещу РА. Твърди и незаконосъобразност на извода за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на РА, тъй като счита такива допуснати. Счита, че при издаване на РА не са обсъдени в цялост всички представени доказателства, не е проследен пътя на горивото – втечнен нефтен газ – тъй като във всички съпроводителни документи количествата са отразявани в килограми, а само най – накрая в само в отразяване на данните в счетоводната отчетност на дружеството изведените количества са отразени в литри. Твърди, че това се дължи на техническа грешка и не е налице разминаване между изведените и доставени количества и не е налице основание за определяне на допълнителни задължения за акциз с оспорения РА. Поради и това твърди и материална незаконосъобразност на РА, а именно липса на основание за определяне на допълнителни задължение, като посочва, че извода на АССГ в обратната насока е в противоречие със закона и събраните доказателства. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя РА. Претендира разноски.
О. Д на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а оспореното решение - неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил ревизионен акт по ЗАДС, в частта, потвърдена с решение на директора на А. М, с който на [фирма] са установени задължения за акциз за периодите 01.06.2009г. – 31.07.2010г., 01.09.2010г. – 31.12.2011г., 01.02.2012г. – 30.11.2013г. в общ размер 20 641, 37 лв., ведно със законната лихва за просрочие. Въз основа на събраните при ревизията писмени доказателства, в ревизионния акт е прието, че дружеството е данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, на основание на издадени от директора на Агенция „Митници“ лиценз № 435/21.05.2010г. за управление на данъчен склад, за производство и складиране на акцизни стоки, находящ се в [населено място], местност Къмпинга, УПИ № 00833.7.77, [община], област Б..
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119 ал. 2 от ДОПК и в предписаната от закона форма по чл. 120 от ДОПК. По материалната законосъобразност на акта, след анализ на доказателствата по делото е формиран извод, че по отношение на спорните доставки съгласно чл. 20 ал. 1 от ЗАДС задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно чл. 20 ал. 2 от ЗАДС освобождаването за потребление е извеждането на акцизните стоки от данъчен склад с изключение на случаите на режим „отложено плащане на акциз“, който в този случай не е налице. Приел е, че липсват доказателства за издаден акцизен данъчен документ (АДД) за всяка от реализираните доставки по фактури към клиенти [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], ДП „Българо – германски център за професионално обучение“, [фирма], [фирма]. Приел е, че преди стоката да е напуснала данъчния склад количествата втечнен газ не са отразени в дневника на складовата наличност и няма начислен акциз по сметка 456, нито пък начислен акциз по банковата сметка на жалбоподателя и превод към бюджета на такъв. Поради това е приел, че е недоказано твърдението на жалбоподателя за това, че е спазил правилата за начисляване на акциз по спорните доставки. Приел е, че при направена насрещна проверка на [фирма] е установено, че доставената акцизна стока е използвана за моторно гориво, а не за отопление, поради което не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 33 ал. 1 т. 4 от ЗАДС. Изложил е мотиви, че дори да се приеме, че несъответствието се дължи на вписване по фактурите на количествата изведен втечнен газ в литри, а в счетоводството – в килограми (при установяване на СТЕ, че разминаването между изведените количества втечнен газ от данъчния склад и количествата за които е издадена данъчен документ се дължат на математическа, фактическа грешка, а не на реално несъответствие между изведените и продадени количества), този факт не санира неспазването на правилата за начисляване на акциз по чл. 20 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 и вр. чл. 32 ал. 1 т. 5 от ЗАДС. Решението е правилно.
С оспореният пред АССГ РА на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за заплащане на акциз в размер на 20 641, 37 лв., ведно със съответни лихви. Същите са установени, поради това, че по направени доставки на втечнен нефтен газ фактури към негови клиенти [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], ДП „Българо – германски център за професионално обучение“, [фирма], [фирма] е установено, че липсва начисляване на дължимия акциз. Основното възражение на касатора в тази връзка е, не е проследен пътя на горивото – втечнен нефтен газ – тъй като във всички съпроводителни документи количествата са отразявани в килограми, а само най – накрая в само в отразяване на данните в счетоводната отчетност на дружеството изведените количества са отразени в литри, като твърди, че това се дължи на техническа грешка и не е налице разминаване между изведените и доставени количества и не е налице основание за определяне на допълнителни задължения за акциз с оспорения РА. Не се съдържа твърдение и не са представени доказателства за начислен акциз по спорните доставки. Не са представени доказателства и за превод към бюджета на начислен и дължим акциз по тези доставки. В тази връзка спорният по делото въпрос е не дали изведеното и доставеното количество е еднакво, а дали за изведеното количество втечнен нефтен газ е начислен дължимият акциз.
С оспорения РА на [фирма], в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАДС – лицензиран складодържател, е начислен акциз, за разпореждането с акцизна стока по чл. 2, т. 3 от същия закон, задължението за заплащането на който е възниквало при освобождаването му за потребление в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС – при извеждането на стоките от акцизния склад. В случаите на начисляване на данък, доказателствената тежест за установяване възникването и размерът на задължението, по принцип е на приходната администрация (арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК). В процесния случай това доказване е направено от митническите органи чрез установяването на факта на извеждането на процесните стоки - втечнен нефтен газ, от [фирма] и освобождаването му за потребление, като това не е спорно между страните. Т.е. към момента на извеждане на стоките от данъчния склад на жалбоподателя, за него е възникнало и задължението за заплащане на акциз. Доказателства за изпълнение на това условие не са представени. Неотносимо е твърдението за съответствие на изведените и доставени количества газ и за това, че разликата между тях се дължи на записването им в едни от разходните документи в килограми, а в други в литри. Това е така, тъй като не е спорен въпроса за размера на изведените и доставени количества, а относно това заплатен ли е акциз за изведените – освободени за потребление стоки. От събраните по делото доказателства се установява, че за доставените количества газ на посочените – горе доставчици, няма доказателства за заплатен акциз. Това е така, тъй като не се установява по отношение на доставките към тези съконтрагенти да са издавани акцизни данъчни документи, с които да е начислен акциз, не е налице и отразяване в дневника за складова наличност. Извеждането на количествата стоки от тези доставчици не е отразено и в сметка 456 „Разчети с акциз“, а е отразено в сметки 411/702 и 702/304 „стоки“, като съответният акциз е включен в цената на стоките и се дължи от клиента, но това не освобождава жалбоподателя от неговото задължение да го начисли и съответно заплати. Не са ангажирани и доказателства, от които се установява, че акцизът е заплатен по сметка на държавния бюджет. За пълнота следва да се посочи, че неначисляването и незаплащането на акциз е установено по отношение на посочените по – горе клиенти на жалбоподателя, но не е установено по отношение на всички клиенти. По отношение на други клиенти, по фактури, издавани към тях, се установява, че акцизът е начисляван, но не е осчетоводяван за внасяне в бюджета. Поради гореизложеното и предвид липсата на представени доказателства за начислен и заплатен дължим акциз по спорните доставки, е законосъобразен РА, с който са определени задължения за акциз за спорните доставки.
На второ място неоснователно е възражението за необоснованост на оспореното решение. Напротив АССГ при постановяване на решението се е произнесъл по всички основания по чл. 160 ал. 2 от ДОПК, като законосъобразно е приел, че РА е издаден от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Като е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения пред него РА, АССГ е постановил оспореното решение в съответствие със закона.
С оглед горното оспореното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, а искането на ответникът в тази връзка е основателно и следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1362, 07 лева за юрисконсултско възнаграждение - минималното възнаграждение за един адвокат на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК вр. чл. 8 ал. 1 т. 3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2021 от 27.03.2017г., постановено по адм. д. № 962/2016г. на Административен съд София – град, 13 състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място] да заплати на Агенция „Митници“ сума в размер на 1362, 07 (хиляда триста шестдесет и два лева и седем стотинки) лв., представляваща разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.