Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Р. Т., против решение № 8159 от 19.12.2016 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 16-ти състав, по адм. д. № 2847/2016 г. С атакуваното решение съдът е отхвърлил оспорването на касатора в настоящото производство, срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в частта му по раздел IV, т. 5. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушените на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Излага аргументи, че съдът неправилно е приел, че е допустимо към цената за достъп по раздел IV, т. 5 от обжалваното решение да се включват компенсационни разходи, които са направени в периода юли 2012г.-юли 2015г. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че са налице основания за 300% увеличение на цената за достъп, тъй като с това увеличение Комисията е излязла от материалната й компетентност и правомощия по регулиране на цените на електрическа енергия и е извършила груби нарушения, до степен обуславяща нищожност на административния акт. Сочи се, че КЕВР не е имал право да прилага различен метод на ценово регулиране от нормативно предвидения, защото е следвало да действа в рамките на обвързана компетентност от разпоредбите на ЗЕ и Наредба №1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Излага се становище, че неправилно е прието от съда, че производителите на електрическа енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи трябвало да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа....