Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ [населено място] срещу решение № 2148 от 21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1883/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е обявена нищожността на негова заповед № 4070з-963 от 18.07.2016 г. относно наложено на Т. П. К. дисциплинарно наказание „порицание“.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилен извода на съда за нищожност на акта поради липса на компетентност на административния орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, тъй като компетентността на дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) произтичала от чл. 204, т. 4 ЗМВР. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба Т. П. К. не взема становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството пред Административен съд Бургас е била законосъобразността на заповед № 4070з-963 от 18.07.2016 г. на директора на РДГП [населено място], с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 109, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и чл. 204, т. 4 ЗМВР на Т. П. К. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

За да достигне до извод за нищожност на оспорената заповед административният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 204, т....