Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. А. от [населено място], [улица], срещу решение № 34 от 27.12.2016 г., постановено по адм. д. № 387/2016 г. по описа на Административен съд (АС) Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УРИ [номер] от 01.11.2016 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) относно наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не обосновават налагане на дисциплинарно уволнение. Оспорва извършването на действия, които да водят до нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Визира допуснато съществено процесуално нарушение поради отхвърляне на искането му за спиране на производството поради наличието на висящо наказателно такова. Посочва нарушение на формата на акта поради непосочване на органа, който го е издал. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ оспорва касационната жалба и претендира за оставяне в сила на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбите отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

С оспорената заповед № УРИ [номер] от 01.11.2016 г. на директора на ГДГП на А. Л. А., в качеството му на старши полицай – помощник командир на ГПК до 20 БРТ в 02 група ГПК на БГПК – [населено място] при РДГП –...