Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. П. А. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу решение № 29 от 30.01.2017 г., постановено по адм. д. № 560/2016 г. по описа на Административен съд (АС) Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 313з-2281 от 17.10.2016 г. на директора на ОД на МВР [населено място], с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички му доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед, конкретно във връзка с нарушение на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Посочва, че не е имал реалната възможност да изпълни възложените му преписки, тъй като не е имал достъп до тях, те не са били налични, а са му възложени с писма. Посочва, че срокът за изпълнението им не бил изтекъл и не е длъжен да изпълнява задължения извън длъжностната си характеристика. Издирването на преписките счита, че е въпрос на организация на ръководството на Сектор „ПИП“. Визира липсата на констатации и забележки от наблюдаващия прокурор, липсата на виновно поведение и на настъпили вредни последици. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.

Ответникът директор на ОД на МВР [населено място] оспорва касационната жалба и претендира за оставяне в сила на решението.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбите...