Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 501 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 837/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.Т.К навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – зам. кметът на О. В. Т, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. Т отхвърля жалбата на [фирма] против заповед № РД-22-1702/06.10.2017 г. на зам. кмета на О. В. Т, с която на основание чл. 57а, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и 6 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект – хладилна витрина, разположен пред търговски обект кафе-аперитив [наименование] с адрес гр. [населено място], [улица].

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съобразно приложената по делото заповед за заместване. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазено е изискването на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ като е съставен констативен акт, който е връчен на жалбоподателя, а последният депозира възражения, които са счетени за неоснователни. Твърдението на касатора, че в констативния акт не е посочен адреса, на който е поставен преместваемия обект, обосновано е счетено за неоснователно от първоинстанционния съд. Видно от приложения по делото констативен акт е, че в раздел „участници в нарушението“ изрично е записан точния адрес, на който е поставен преместваемия обект.

Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Хладилната витрина е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ вр. § 5, т. 80 ДР ЗУТ и независимо, че е закрепена на фасадата на сградата от страната на улицата, а не е поставено върху тротоара, то същата с целия си обем заема част от имот общинска собственост като не е налице разрешение за поставяне, а даденото предходно такова е с изтекъл срок. Следователно налице са материалноправните основания на чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 6 за издаване на оспорената заповед. Правилно съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателя, че същият не е собственик на хладилната витрина, поради което същият не следва да бъде адресат на заповедта. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени и констатациите в констативния протокол не са оборени. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди [фирма] да заплати на О. В. Т сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 501 от 18.12.2017 г., постановено по адм. д. № 837/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на О. В. Т сумата 100 лв.(сто лева), представляваща юрисконсулско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.