3

№ 295

гр. София, 29.01.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 350/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20206/21.11.2024 г. на Б. Й. Г. - чрез процесуален пълномощник, за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото определение № 3027 от 20.11.2024 г. в частта за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв. В молбата се поддържа, че разноските са поискани с отговора на касационната жалба, с който са представени и доказателства за извършването им, но при постановяване на определението съдът е пропуснал да ги присъди.

Ответникът по молбата „Ю. Б. АД - чрез процесуален представител юрисконсулт, е депозирал отговор, в който е изразил становище за неоснователност на искането по чл.248 ГПК, а в условията на евентуалност - за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на факта, че производството е приключило с недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, и на решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите, приема следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима.

С постановеното по настоящото дело определение № 3027 от 20.11.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 261265 от 08.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5374/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.11.2020 г., поправено с решение от 05.03.2021 г., по гр. д. № 27491/2019 г. на Софийски районен съд в обжалваните пред въззивната инстанция части, с които са прогласени за нищожни клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36255 от 23.06.2008 г., сключен между Б. Й. Г. и „Ю. Б. АД, и е осъдено „Ю. Б. АД да заплати на Б. Й. Г. сумата 6 463.24 евро - платени без основание валутни разлики в периода от 10.06.2014 г. до 16.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2019 г. до окончателното изплащане; Признато е за установено, че Б. Г. не дължи на „Ю. Б. АД сумата 5 467.75 шв. франка, представляваща възнаградителни и наказателни лихви, прибавени към главницата по кредита на основание нищожни клаузи в допълнителни споразумения към договора; Осъдено е „Ю. Б. АД да заплати на Б. Г. сумата 1 659.46 шв. франка, представляваща недължимо платени възнаградителни лихви, начислени върху капитализираните към главницата лихви, и платени в периода от 10.02.2016 г. до 16.05.2019 г.

С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК право на разноски има ответникът по касация (ищец) Б. Й. Г.. В срока по чл.287, ал.1 ГПК молителят е депозирал отговор на подадената от „Ю. Б. АД касационна жалба, в който е формулирал искане за присъждане на разноски. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г., сключен с адв. А. Г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС във връзка с обжалване на решението по в. гр. д. № 5374/2021 г. на Софийски градски съд в размер на 3 800 лв. и в който е вписано, че възнаграждението е платено при неговото сключване. При така установените обстоятелства следва да се приеме, че молителят е доказал реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв. и своевременно е поискал тяхното присъждане. В определението за недопускане на касационно обжалване настоящият състав е пропуснал да се произнесе по искането, поради което са налице предпоставките на чл.248 ГПК за допълване на определението.

Съобразявайки данните по делото, съставът на ВКС намира за основателно възражението на „Ю. Б. АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение, чието присъждане се претендира с молбата по чл.248 ГПК. Разрешеният с обжалваното въззивно решение правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, поставените в изложението към касационната жалба въпроси са изяснени в практиката на ВКС, а извършените от процесуалния представител на молителя процесуални действия по делото се изчерпват с подаване на отговор на касационната жалба, съдържащ и становище по заявените от насрещната страна основания за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното и като отчита материалния интерес по спора в производството пред касационната инстанция, съдебният състав преценява, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 800 лв. е прекомерно и следва да бъде редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК до размер на сумата 2 800 лв., която да бъде присъдена на молителя (ответник по касация) по реда на чл.248 ГПК.

При произнасяне по възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК съставът на ВКС съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС, според задължителното тълкуване в което националният съд не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съдържащата се в наредбата правна регулация представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и поради абсолютната й нищожност съдът е длъжен да откаже да я приложи. Отнесено към конкретния случай, даденото с решението на Съда на ЕС задължително тълкуване позволява на съда да определи размера на оспореното с възражение по чл.78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на молителя под формата на разноски, съобразно вида и предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, материалния интерес и действителното съдържание на предоставената адвокатска услуга, без да е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. Определеното в съответствие с посочените критерии адвокатско възнаграждение от 2 800 лв. е обосновано и справедливо - така, както изисква чл.36 ЗЗД.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 3027 от 20.11.2024 г., постановено по т. д. № 350/2024 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Ю. Б. АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. Й. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В“, ет. 6, ап. 53, сумата 2 800 (две хиляди и осемстотин) лв. - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :