Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Й. Г., действаща като [фирма], [населено място], област В. Т, срещу Решение № 542 от 15.01.2018г., постановено по адм. дело № 455/2017г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416005322-091-001/09.03.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 144/29.05.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т при ЦУ на НАП в частта, с която са установени допълнителни данъчни задължения за 2015г. за ДДС общо в размер на 10 527, 48лв. и лихви - 1 659, 48лв.; за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 942, 85лв. и лихви за забава в размер на 76, 78лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е посочил на базата на кои установени факти и обстоятелства е изградил правните си изводи. Намира, че събраните доказателства не подкрепят извода за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран от визираната норма. Сочи, че без да изтъква подробни мотиви съдът е приел, че органите по приходите правилно е приложил особените правила, като изцяло е прехвърлил доказателствената тежест върху ревизирания и по този начин е нарушил правото му на защита. Твърди, че не са налице данни за укрити приходи и че е декларирал всички получени през годините приходи. Акцентира върху аргумента, че правото на собственост на стоките...