Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от началника на РДНСК - [район], чрез пълномощника си юрк. П. и от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], чрез адв. М. като процесуален представител, срещу решение № 4603 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 11437/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Първият касационен жалбоподател обжалва решението в частта, в която е отменена негова заповед № ДК-10-[район]-101/31.10.2016 г. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяната му в тази част. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението изцяло. Излага съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се прогласи за нищожна оспорената заповед, а алтернативно – да се отмени като незаконосъобразна и да се остави в сила разрешение за строеж № 160/22.10.2015 г. на главния архитект на район [район], Столична община. Касаторите претендират присъждане на направените разноски.

Ответникът – главният архитект на район [район], Столична община не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба на началника на РДНСК - [район] е процесуално недопустима за разглеждане по същество, поради което следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК, а производството в тази част - да се прекрати по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № ДК-10-[район]-101/31.10.2016 г. на началника на РДНСК – [район], с която по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и на основание чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК е отменено поради липса на материална компетентност издаденото от главния архитект на район [район], Столична община разрешение за строеж (РС) № 160/22.10.2015 г., ведно с одобрения на 22.10.2015 г. инвестиционен проект във фаза "идеен проект", като вместо това разрешението за строеж, ведно с одобрения инвестионен проект, за строеж „Надстройка на едноетажна нежилищна сграда-казино", находящ се в УПИ [номер] - за хотел и подземни гаражи, кв. [номер], м. "[район]- I-ва част" по плана на [населено място], на името на [фирма], е обявено за нищожно.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като се е позовал на заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, е достигнал до заключение, че разрешеният строеж, представляващ нова надстройка над част на едноетажно тяло от цялостния хотелски комплекс, е втора категория. Обосновал е извод, че главният архитект на район [район], Столична община не е разполагал с материална компетентност да одобри строителни книжа за строеж от тази категория. Прието е, че последицата от най-тежкия порок обуславя нищожността им, която следва да бъде обявена от съда, а не отмяната им, както е постановено с разпоредителната част на оспорената заповед.

Касационната жалба на началника на РДНСК - [район] ([район]) срещу решението в отменителната му част е подадена от страна, за която то е благоприятно като краен резултат. Въпреки че оспорената заповед е отменена, със съдебния акт е постановена нищожност на протестираното пред административния орган разрешение за строеж, с което е постигнат целеният с акта резултат. Доводите за липса на материална компетентност на издалия го орган са възприети изцяло от съда. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая решението е благоприятно за жалбоподателя като резултат, поради което той няма правен интерес от касационното му обжалване в отменителната част.

2. Касационната жалба на [фирма] е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Спрямо тях съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за валидност на оспорената пред него заповед е законосъобразен и обоснован.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че административният акт е издаден след изтичане на срока по чл. 216, ал. 7 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба заповедта на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол или на упълномощеното длъжностно лице се издава в 15-дневен срок от постъпване на жалбата или протеста заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт, когато административната преписка по издаване на обжалвания акт е комплектувана с необходимите за произнасянето документи.

От данните по делото е видно, че заповедта е постановена по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура с доводи за нищожност на разрешението за строеж поради липса на компетентност на издалия го орган. Протестът е постъпил в РДНСК - [район] на 24.10.2016 г. Оспорената заповед е издадена в установения от закона срок на 31.10.2016 г., след като с влязло в сила определение на АССГ по адм. дело № 6291/2016 г. протестът е изпратен по подведомственост на началника на РДНСК - [район] за произнасяне. Съгласно чл. 130, ал. 4 АПК определението на съда, с което е намерил, че делото не му е подведомствено, подлежи на обжалване и едва след изтичане на срока за обжалване, когато не е обжалвано или след произнасяне по частната жалба, то подлежи на изпълнение. В случая срокът тече именно от 24.10.2016 г., когато делото като преписка е получено в РДНСК - [район] след изпращането му от съда.

Неоснователни са доводите за допуснато нарушение по чл. 10, ал. 2 АПК, съгласно който не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. Правилно съдът е приел, че проведеното административно производство е самостоятелно. Сезирането на прокуратурата от началника на РО "НСК" при РДНСК - [район] не го прави страна в това производство и той не участва в него. Преценката налице ли са предпоставки за подаване на протест по чл. 16 АПК е на прокурора с оглед задължението му да следи за спазване на законността в административния процес. В този смисъл обстоятелството, че подателят на сигнала е от структурата на издателя на оспорения акт не извежда заинтересованост на началника на РДНСК - [район] от изхода на производството съгласно чл. 10, ал. 2 АПК, която да доведе до отвеждане по свой почин от разглеждането на оспорването, с което е сезиран.

Правилно административният орган и съдът са приели за допустим подадения от Софийска градска прокуратура протест.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Оспорването на акта пред специализирания орган съгласно чл. 216, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ е процесуална предпоставка за съдебното производство. Действително разрешението за строеж се ползва със стабилитет след изтичане на сроковете за оспорването му съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ и не подлежи на отмяна по реда на извънредните способи. В случая то не е отменено служебно от началника на РДНСК – [район] или по искане за заинтересовано лице по реда на чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Независимо от това принципът за стабилност на разрешенията за строеж не изключва общите правила на АПК. В правомощието на контролния орган за отмяна на акта, предоставено му съгласно чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 156 ЗУТ, се обхваща и преценката за нищожност на същия. В случая е прието, че разрешението за строеж е издадено при липса на материална компетентност на главния архитект на район [район]. Заключението, че компетентността на специализирания контролен орган не е ограничена със срок на основание чл. 149, ал. 5 АПК в хипотезата на нищожност е правилен и в съответствие с принципа за законност на административния процес, прогласен в чл. 4 АПК. Този контрол е допустим, както правилно е прието и от съда, ако нарушението на материалния закон при издаване на РС е толкова тежко, че последиците от него са абсолютно правно нетърпими, т. е. когато е налице нищожност, което възпрепятства влизането му в сила.

Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че предвиденият строеж е втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б. "д" и б. "и" ЗУТ, а не четвърта, както е посочено в РС. Този извод е основан на неоспорените заключения на съдебно-техническите експертизи и на представените по делото писмени доказателства. Възражението, че те не са обсъдени от съда е неоснователно.

Безспорно е установено, че нежилищната едноетажна сграда, част от която е предвидена за надстрояване, е разположена в североизточния край на хотелския комплекс [наименование] (бивш [наименование]) с капацитет над 1000 места за посетители и представлява част от така наречения "Конгресен център". Последният се състои от едноетажно, двуетажно и многоетажно тяло, функционално свързани с хотела. Предназначението на надстройката е казино. Проектът предвижда и преустройство на част от съществуващите помещения под надстройката. Североизточният сектор на конгресния център е неразривно свързан с комплекса, чийто достъп за посетители към фойаето и сега става от две места: вътрешно по коридор от приемното лоби на хотела или външно през врата. Частично в сутеренното ниво отдолу се намират част от служебните пространства на хотелския комплекс - съблекални за персонала и спомагателни помещения. Подробно описаните в оспорената заповед строително-монтажни работи, представляващи изцяло ново надстрояване и преустройство на съществуващо такова с оформяне на ново входно пространство с трираменно стълбище, ескалатор и асансьор за достъп до игралната зала на казиното, изграждане на две малки зали, частично разрушаване, надграждане на старата носеща конструкция и др., са потвърдени от заключението на вещите лица.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на съда, че категорията на разрешения строеж не следва да се определя самостоятелно спрямо едноетажната сграда, предвидена за надстрояване, като отделен обект с идентификатор по ЗКИР и реална част от строеж по смисъла на §5, т. 39 ДР ЗУТ.Хят комплекс представлява единен строеж от втора категория, част от който е едноетажният сектор, предмет на РС.

Правилно е заключението, че с оглед категорията на строежа одобрените от главния архитект на район [район] строителни книжа са нищожни поради липса на материална компетентност. Категорията на строежа е определяща за преценката относно тяхната валидност.

Компетентен съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ да издаде РС и да одобри идеен инвестионен проект по чл. 142, ал. 2 ЗУТ е главният архитект на Столична община. Това правомощие може да бъде предоставено на други длъжности лица от общинската администрация съгласно §1, т. 4 ДР ЗУТ. В случая строителните книжа са издадени и одобрени от главния архитект на район [район] без наличие на делегирани правомощия по отношение на строежи от втора категория видно от съдържанието на представената по делото заповед № РД-09-50-1042/06.12.2012 г. Законосъобразността на РС, включваща и спазването на изискването за компетентност на органа, се преценява към момента на издаването му съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, а не към датата на постановяване на оспорената заповед на началника на РДНСК - [район]. Последващата заповед на главния архитект на Столична община не може да валидира с обратна сила компетентността на органа за конкретния случай при липса на законова възможност за това, както правилно е приел първоинстанционният съд.

В обжалваното решение са обсъдени всички наведени в оспорването и в хода на съдебното производство възражения и правилно са приети за неоснователни.

Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на началника на РДНСК - [район] срещу решение № 4603 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 11437/2016 г. по описа на Административен съд София - град в частта, в която е отменена негова заповед № ДК-10-101/31.10.2016 г. и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 10987/2017 г. на Върховния административен съд в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4603 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 11437/2016 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението в прекратителната му част с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването, а в останалата част е окончателно.