Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т. Б. В. - директор на ТП на НОИ София град срещу решение № 435/19.01.2017г. на Административен съд София град по адм. дело № 8816/2016г. С него се отменя по жалба на И. К. Г. решение № 1040-21-216/5.08.2016г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №213-00-6723-2/28.06.2016г., № 213-00-6723-3/28.06.2016г. и № 213-00-6723-4/28.06.2016г.

Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му.

Свеждат се до неправилни правни изводи на съда при безспорна фактическа обстановка, че жалбоподателят Г. е бил добросъвестен при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица, независимо от обстоятелството, че към този момент е бил член на Общинска избирателна комисия, в което качество съгласно решение №15-46-МИ от 27.08.2015г. на ЦИК в т. 5 на което е предвидено, че членовете на ОИК за времето, необходимо за работата им в съответната комисия се осигуряват като лица упражняващи трудова дейност на изборна длъжност, като осигурителните вноски по КСО и ЗЗО на членовете на ОИК са за сметка на държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 т. 8 КСО предвижда, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности.

Ответникът, И. К. Г. чрез процесуален представител адвокат М. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд образувано по жалба на И. К. Г. срещу решение № 1040-21-216 от 5.08.2016г., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждания №№213-00-6723-2/28.06.2016г., № 213-00-6723-3/28.06.2016г. и № 213-00-6723-4/28.06.2016г. С тях се отменя разпореждане от 17.12.2015г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО в размер на 37.45 лева дневно с мотивите, че по подадена информация от осигурителя Столична община лицето полага труд като член на Общинска избирателна комисия и е осигурено на основание чл. 4 КСО, считано от 5.09.до 2.12.2015, отказва се отпускане на парично обезщетение по заявление от 8.12.2015г. с прекратено правоотношение от 16.11.2015г. по чл. 325, ал. 1 т. 4 КТ с мотиви, че лицето упражнява трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО за периода от 5.09.до 2.12.2015г., но не е декларирало това обстоятелство и е получило неправомерно ПОБ, считано от 16.11.2015г. и е разпоредено И. К. Г. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 16.11.2015г. до 15.03.2016г. в размер на 3108.35 лева.

Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и върнал делото на органа за ново произнасяне по жалба на Г. срещу цитираните разпореждания.

При безспорност на фактите съдът е приел добросъвестно поведение от Г. при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица. Приел, че заявлението е на бланка в която не се съдържа изискване за вписване на датата от която се прекратява трудовото правоотношение, поради което това следва да е била дата на която е подадено заявлението 8.12.2015г. При подаване на заявлението е прието, че няма изискване поради спецификита на работата като член на ОИК да бъде декларирано това обстоятелство. Наред с това Столична община е подала несвоевременно данни за това качество, поради което органът би могъл да съобрази това обстоятелство при своевременно получени данни, поради което не може да бъде вменено недобросъвестно поведение в Г. относно недекларираните обстоятелства и полученото обезщетение за безработица.

Решението е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 54а КСО в приложимата редакция ДВ бр. 54 2015г. в сила от 17.07.2015г. предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими одигурителни вноски във фонд "безработица" най малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването, имат регистрация като безработни, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за старост в друга държава, не упражняват трудова дейност за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс. С. ал. 3 паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на НОИ и то се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3 месечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в срок от 7 дни от тази дата. Видно от заявлението, приложено с административната преписка в т. 4 е посочено, че не упражнява трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или по законодаелството на друга държава. В това заявление е декларирано обстоятелството, че правоотношението с осигурител [фирма] е прекратено считано от 16.11.2015г. Така декларираните факти са в противоречие с действително правно положение на заявителя И. К. Г..

Г. е встъпил като член на ОИК на 5.09.2015г. и от този момент съгласно решение №15-46-МИ от 27.08.2015г. на ЦИК във връзка с чл. 4, ал. 1 т. 8 КСО е задължително осигурен като лице, упражняващо трудова дейност на изборна длъжност. Това обстоятелство не е било декларирано в заявлението декларация което е довело до неправомерно отпускане на парично обезщетение за безработица при отсъсътвие на предпоставките в чл. 54а КСО. При подаване на заявлението на 8.12.2015г. Г. е знаел, че до 10 ноември и от 16 ноември до 1 декември 2015г. е положил труд като член на ОИК, за който е подлежал и е бил осигуряван, не е декларирал това обстоятеблство, поради което е бил недобросъвестен при попълването на заявлението и при получаването на отпуснатото парично обезщетение за безработица.

При тези констатации решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Г. срещу решение 1040-21-216 от 5.08.2016г. на директора на ТП на НОИ София град бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение пред административен съд София град на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, поискани своевременно.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 435/19.01.2017г. на Административен съд София град по адм. дело № 8816/2016г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И. К. Г. срещу решение № 1040-21-216/5.08.2016г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №213-00-6723-2/28.06.2016г., № 213-00-6723-3/28.06.2016г. и № 213-00-6723-4/28.06.2016г.

ОСЪЖДА И. К. Г. да заплати в полза на ТП на НОИ София град сумата от 200/двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.