Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив, подадена чрез процесуален представител Вълчева, против Решение № 1283/08.06.2018г., постановено по административно дело № 564/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съда относно допуснато съществено нарушение на административната процедура, като се твърди, че в случая е била извършена последваща проверка на митническата декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а не последващ контрол по реда на чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ). Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на „Саханд“ ООД против процесния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Саханд“ ООД е депозирало чрез процесуалния си представител адвокат Зафирова писмено становище, с което оспорва касационната жалба, излагайки подробни съображения по същество на спора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебна проверка пред Административен съд Пловдив е решение №41/10.01.2018г., издадено от началника на митница Пловдив, с което са извършени корекции за декларирани на 14.12.2015г. стоки по ЕАД №15BG003100H0027713 като за стока № 1 „печена леблебия“ декларираният от вносителя „Саханд“ ООД код по TARIC – 2008 19 19 80 е определен за некоректен и е променен на 2005 99 80 99, което е довело до възникване на нов размер на публичните задължения за мито и ДДС. Определени са допълнително за внасяне – 1370, 65лв. мито и 274, 13лв. ДДС.

За да отмени процесното решение, съдът е приел, че спрямо проверяваното дружество, митническият орган е извършил последващ контрол на декларирането при условията на чл. 84а от ЗМ, който не е осъществен при спазване правилата на чл. 84в ЗМ, тъй като липсва заповед за възлагане, както и на чл. 84л ЗМ, защото проверката е приключила с писмен доклад, несъдържащ всички изискуеми се реквизити. Въз основа на посочените обстоятелства е направил извод, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо неговата незаконосъобразност. Приел е за опорочено началото на последващата проверка чрез неиздаване на заповед за възлагане, която да съдържа правните и фактическите основания за извършване на проверката, имената и длъжността на митническите служители, които ще извършват проверката, данни за проверяваното лице, проверявания период, обхвата на проверката и срока за извършването й - чл. 84в, ал. 3 ЗМ. Приел е за непълна и описаната фактическа обстановка в обжалваното пред него решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Не се споделят от касационната инстанция изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд относно процедурните нарушения при издаване на акта. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че процесното решение е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В случая, с издаване на обжалваното решение е възникнало задължение за допълнително заплащане на публични задължения, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по Комбинираната номенклатура. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането - последваща проверка на декларацията и същински последващ контрол. Тази правна уредба е възприета и в ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) – чл. 84 до чл. 84л ЗМ, като двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените разпоредби. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, разписана в чл. 84а и следващите от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ), изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. Докато при последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания казус, с оглед съдържанието на документите по преписката и извършените от контролните органи действия, се налага изводът за това, че се касае за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Това обстоятелство се признава изрично и от ответника чрез процесуалния му представител, който в писменото становище по съществото на спора заявява, че видно от документите в преписката, последващата проверка на дружеството е извършена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора - в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21. При контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Така в Решение от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, е прието, че няма пречка последващата промяна в тарифното класиране на стоките да се извършва въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физическите стоките, като е достатъчно чрез събраните при проверката доказателства да бъдат установените обективните характеристики на стоката. Съдът не е извършил необходимото в случая разграничение между двете процедури - проверка на декларацията и последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ, като по изложените съображения погрешно е приел, че се касае за втория вид процедура.

По изложените до тук съображения, се приема, че последващата проверка на подадената декларация е извършена от административния орган законосъобразно. Неоснователни са доводите, развити от ответника по касация за нарушено право на защита. Видно от приложенията по делото, дружеството е било редовно уведомено за предприетата проверка, констатациите от нея и предстоящото издаване на решение за определяне на ново тарифно класиране на стоката, като му е предоставен 30-дневен срок за становище, включително и да представи нови доказателства.

Доколкото възприетите в първоинстанционното решение основания за незаконосъобразност на административния акт не съществуват, а съдебният контрол в противоречие с правилото на чл. 168, ал. 1 АПК е бил ограничен само до основанията по чл. 146, т. т. 2 и 3 АПК и заради въведената с чл. 131 АПК двуинстанционност на производствата по кодекса, е дължима основана на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В новото първоинстанционно производство съдебният контрол за законосъобразност на административния акт следва да се извърши в обхвата по чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с чл. 146 АПК, като се разреши правния въпрос за правилното тарифно класиране на стоката и с оглед дадения отговор се разреши спорът за съществуването и размерът на публичните задължения, установени с решението на митническия орган.

По въпроса за разноските пред касационната съдебна инстанция ще се произнесе първостепенния съд – чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1283/08.06.2018 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 564 по описа за 2018г. на същия съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Решението e окончателно.