Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от Л. Юсеф – [гражданство], против Решение № 5715 / 10.10.2018 г. на Административен съд София – град, І отделение, 20 с-в по адм. дело № 8225/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1736/06.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което се отхвърля молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател заявява, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК решаващият съд напълно е игнорирал направените в жалбата искания за санкциониране на допуснато от страна на административния орган противоречие с материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила и относно съдържанието на предоставената закрила. В тази връзка се позовава на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда в Люксембург по дело № С-465/2007 относно тълкуване на посочената разпоредба и на решение на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 300/2009 година. Твърди, че наведените в решението правни изводи са незаконосъобразни, а изводът на административния орган, че не е [гражданство], а говори с акцент характерен за Йордания или Палестинските територии, не е подкрепен с никакви доказателства. Счита още, че постановеният отказ противоречи на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, като заявява, че никъде в ЗУБ не съществува норма, която да задължава ДАБ да отказва предоставянето на закрила на лица, за които има отрицателно становище от страна на ДАНС. Моли съдебното решение да бъде отменено и постановено решение съобразно правилата на чл. 221, ал. 2-5 АПК. В открито съдебно заседание пред ВАС, касационният жалбоподател се явява лично (поради което на основание чл. 14, ал. 2 от АПК му е осигурен преводач от езика, който разбира) и с пълномощника си адв.. Х, преупълномощен от адв.. В, който заявява, че поддържа жалбата и отново моли първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено ново, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ и преписката да бъде върната за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона.
Ответникът – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител отм. ши юрисконсулт Миланова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заявява, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила по реда на ЗУБ, а дори и да се приеме обратното, налице е изключваща клауза – становище от ДАНС, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност, с което административният орган е длъжен да се съобрази. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно, като отчитайки установените правно-релевантни факти, решаващият съд е формирал съответстващи на тях правни изводи. Правилно съдът е тълкувал материално-правната норма на чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на Л. Юсеф е подадена от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 5715 от 10.10.2018 г. по адм. дело № 8225/2018 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), Административен съд София – град, Първо отделение, 20 състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Юсеф, [гражданство], срещу Решение № 1736/06.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че подадената пред него жалба е неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, който е овластен от закона да вземе решение за отказ да бъде предоставен статут по чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. При издаването му е спазена предписаната в закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. На оспорващия е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молби за закрила в България, проведени са интервюта с кандидата на разбираем за него език. В съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 9 (предишна ал. 7) от ЗУБ е взето становище от ДАНС по подадената от чужденеца молба за закрила, в което се заявява, че Л. Юсеф представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р.Б.С е приел и че оспореното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази връзка се е позовал на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, които разпоредби е цитирал и анализирал съответно през призмата на конкретната фактическа обстановка и е развил подробни съображения за правилността на извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне статут на бежанец на търсещия закрила чужденец и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът се е позовал още на разпоредбата на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност”, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Констатирал е, че в случая с писмо рег. № М-4145 от 04.06.2018 г. директорът на Специализираната дирекция „М” – ДАНС уведомява ДАБ, че лицето Л. Юсеф представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. Б. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, както и на чл. 14, § 5 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Посочил е, че в случаите, описани в § 4 б. а и б. б на чл. 14 (са налице разумни основания лицето да бъде разглеждано като заплаха за сигурността на държавата-членка, в която се намира; като осъдено с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, лицето представлява заплаха за обществото в тази държава-членка), държавите-членки могат да решат да не предоставят статут на бежанец, когато подобно решение все още не е било взето. На последно място първоинстанционният съд се е позовал на чл. 17, ал. 1, б.”г” от Директивата, че гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира.
Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от трите форми на неправилност, регламентирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Следва да се отбележи във връзка с направено такова оплакване в касационната жалба, че решението на Административен съд София - град съответства и на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК, която намира приложение в административния процес, а не тази на чл. 236, ал. 2 от ГПК, на която се е позовал касационния жалбоподател, защото съгласно чл. 144 от АПК само за неуредените въпроси се прилага ГПК (Г. П. К).
Производството по адм. дело № 8225/2018 г. по описа на Административен съд София - град е образувано по постъпила жалба от Л. Юсеф – [гражданство], против Решение № 1736 / 06.07.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. С това решение, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ), на жалбоподателя Л. Юсеф е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.
По делото не е спорно обстоятелството, че с чужденеца са проведени няколко интервюта, от които интервюиращите органи са установили богато (в смисъл на обемисто) житейско минало и интересна бежанска история, които са подробно описани в протоколите от интервютата и в решението на първоинстанционния съд и не е необходимо да се преповтарят отново и в настоящото касационно решение.
Като част от административната преписка е приложено писмо с Рег. № М - 4145 от 04.06.2018 г., входирано в Държавната агенция за бежанците с Рег. № УП 19945/06.06.2018 г., с което Директорът на Специализираната дирекция „М” – ДАНС, на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закон за Държавната агенция „Национална сигурност” уведомява Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, че ДАНС разполага с информация, според която лицето Л. Юсеф, род. [дата на раждане] в [населено място], Руска федерация, [гражданство], представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. Б.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 т. 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, а според чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност.
Както се вижда, нормите са императивни, а не диспозитивни, тоест на административния орган не е предоставена преценката дали да предостави исканата с Молба вх. № 9 / 04.01.2018 г. от Л. Юсеф (L.Yusef) международна закрила, а напротив, има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. З. Р № 1736 / 06.07.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет е законосъобразно.
При наличието на писмото от ДАНС, административният орган е дължал произнасяне в този смисъл и без значение за спора дали лицето е [гражданство], на Йордания, Палестина, Русия или която и да е друга държава, за което не е било необходимо да се обсъжда обстановката в страната на произход. Ирелевантни са и водените производства, вкл. досъдебно наказателно, в които се установява неистинност на сирийската лична карта и преправеност на чуждестранния сирийски паспорт на лицето.
Обстоятелството, че Л. Юсеф не е бил запознат с възражението на Държавната агенция „Национална сигурност” да му бъде предоставена закрила в Р. Б, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото отразените в писмото на ДАНС факти не могат да бъдат оспорени, оборени и опровергани в това административно производство. За конкретния случай е приложима Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, а не Директива 2004/83/ЕО, на която се позовава касационния жалбоподател.
При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС констатира, че обжалваното решение на АССГ е валидно и допустимо и не страда от пороците по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК.
С оглед всичко изложено, същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5715 от 10.10.2018 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 20 състав, постановено по адм. дело № 8225/2018 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.