Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Дикарло против решение № 1181 от 22. 05. 2018 г. по адм. дело № 3580/ 2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 599/ 26.08.2014 г., издадена от кмета на община Р., с която е наредено да бъдат премахнат незаконен строеж „басейн, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I-17 (имот № 018042) от масив 18 в землището на с. Б., община Р., местност“ Варниците, извършен от жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото.

Ответникът– кметът на община Р. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства.

Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е...