Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Булмаркет автотранспорт“ ЕООД, подадена чрез адв. П. И., против въззивно решение № 179/08.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 209/2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 260027/13.01.2021 г. по гр. д. № 4995/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с която на основание чл. 200 КТ „Булмаркет автотранспорт“ ЕООД е осъдено да заплати обезщетение за претърпени от всеки един от ищците неимуществени вреди от смъртта на О. О. С. при трудова злополука, както следва: на ищеца Е. О. О. сумата от 35 000 лева, на ищеца О. О. О. сумата от 40 000 лева и на ищцата М. М. О. сумата от 25 000 лева. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „Б. В иншурънс груп“.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение в обжалваната част и се иска отмяната му.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Как се прилага критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и какви обстоятелства следва да се преценяват при определяне на размера на обезщетението? Какво е значението на възможността всеки от наследниците да компенсира злополуката и да подобри качеството си на живот след злополуката?”; 2. „Обстоятелствата, при които е настъпила злополуката имат ли значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?”; 3. „Длъжен ли е работодателят да посочва размер на съпричиняването и ако е посочен такъв размер, съдът обвързан ли е с него?” и 4. „При решаващ извод за груба небрежност, длъжен ли е съдът да определи размера на съпричиняването от страна на работника и въз основа на какви критерии следва да го направи? Кои са елементите на приноса на работника при настъпване на злополука, която е и пътно-транспортно произшествие? Установеното нарушение на норми на ЗДвП от страна на работника представлява ли форма на съпричиняване? Какво е значението на предходни административни наказания на водача за нарушения на правилата за движение по пътищата?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г. о., вторият с решение № 85/29.04.2014 г. по гр. д. № 7182/2013 г. на ВКС, III г. о., третият с решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ВКС, III г. о., а четвъртият с решение № 307/21.04.2020 г. по гр. д. № 1974/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 186/21.10.2019 г. по гр. д. № 246/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о. и цитираните него решения по чл. 290 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни по касация – Е. О. О., О. О. О. и М. М. О., подаден чрез адв. Цв. И. - С., в качеството й на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

По делото е установено, че на 14.11.2017 г., около 10 часа, като водач на автомобил - цистерна марка „Мерцедес“, в района на автомагистрала Тракия - 126 км, в близост до с. Труд, О. О. С. е претърпял ПТП, като цистерната, която управлявал се удря в мантинелата и се обръща, при което той почива на място. С разпореждане № 121 от 28.11.2017 г. на НОИ ТП - Русе тази злополука, декларирана от „Б. Арт“ ЕООД, в което дружество е работел О. О. С. към момента на катастрофата се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. При съобразяване установената емоционална близост с починалия на всеки един от ищците и претърпените от всеки един от тях страдания от внезапната му смърт, съдът е приел, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД по отношение на ищеца Е. О. О. – негов син е в размер на 70 000 лева, по отношение на ищеца О. О. О. – също негов син е в размер на 80 000 лева и по отношение на ищцата М. М. О. – негова майка е в размер на 50 000 лева. От събраните по делото писмени доказателства и приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза е установено, че причина за настъпване на произшествието е движението на състава на превозните средства: седлови влекач Мерцедес с рег. [рег. номер на МПС] и полуремарке - цистерна с рег. [рег. номер на МПС] в десния завой със скорост по-висока от критичната, на която настъпва странично занасяне и О. О. С. е починал в резултат на нараняванията, получени при разрушаването на кабината на седловия влекач. От тахографа на товарния автомобил, който отговаря на всички изисквания, е установено, че скоростта, с която се е движил товарният автомобил преди катастрофата е била около 90 км/ч, а според разясненията на вещото лице в съдебно заседание, е възможно преминаване през пътния участък без да е налице странично занасяне, ако влекачът се движи със скорост до 56 км/ч. Няма данни за заспиване на водача, а напротив има данни за действия с волана за задействане на спирачките. Времето е било ясно, пътната настилка е била нормална, видимостта също. Според св. С. А., който до м. 09.2018 г. е бил служител в ответното дружество и колега на починалия О. О. С., последният е познавал пътния участък, тъй като се е движил много пъти по него. Според свидетеля ограничението в този пътен участък е 40 км/ч, там завоят е с градус около 120 градуса с нанадолнище и ако се кара с по-висока скорост камиона ще се обърне веднага.

Въззивният съд е приел, че е налице „груба небрежност“ от страна на работника О. О. С. и същата се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно управление на товарния автомобил със скорост двойно по-висока от разрешената за този пътен участък, а и по-висока от допустимата скорост за движение на товарни автомобили. Пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, при която е настъпила смъртта му наполовина. За неоснователни е приел възражението на работодателя за по-висок принос на работника за настъпване на трудовата злополука и смъртта му, както и възраженията на ищците за по-нисък процент съпричиняване или за липса изобщо на такова. Обстоятелството, че работодателят има налагани административни наказания във връзка с допуснати нарушения на трудовото законодателство в случая е неотносимо към правния спор. Същото би имало значение, ако по делото беше установено, че в конкретния случай при настъпилата трудова злополука, работодателят е извършил такива нарушения, които имат пряко отношение към настъпването на трудовата злополука. Обстоятелството, че по делото липсват данни за налягането на гумите към момента на катастрофата, не води автоматично до извод, че същото не е било в норма. Още повече, че според автотехническата експертиза, която е ползвала протокола за оглед на мястото на ПТП на 14.11.2017 г. всички гуми на влекача и ремаркето, общо 18 броя, са с налягане в тях, без видими следи от деформации и наранявания по тях. Недоказани са и останалите възражения от страна на ищците за допуснати нарушение и лоши практики на работодателя, които да са относими към конкретния случай. Показанията на св. М. Я. и св. С. А., че шофьорите нямали достатъчно почивки и че камионите не са проверявани дали са изправни технически, както и че шофьорите си преценявали дали трябва да се сменят гумите, сочат за лоша практика от страна на работодателя, но не са доказателства, че и в конкретния случай са били допуснати такива нарушения, още повече, че от същите гласни доказателства, а и от заключението на автотехническата експертиза, използвала данните на тахографа е установено, че камионите на починалия О. О. С. и св. М. Я. са тръгнали към 6, 30 часа от с. Лозарево, Рижкия проход към Пловдив през автомагистрала Тракия и на магистралата спирали за почивка около 30 мин. на бензиностанция ОМВ на разклона на гр. Ямбол. От показанията по никакъв начин не е установено О. О. С. да не е бил отпочинал, да се е оплаквал, че е уморен или че има техническа повреда с камиона му. Катастрофата е станала няколко часа след тръгване.Освен това, дори и да е налице нарушение от страна на работодателя, свързано с настъпването на трудовата злополука, това по никакъв начин не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът е допуснал „груба небрежност“, която е в причинна връзка с настъпилата с него трудова злополука, поради което правилно е намалено определеното обезщетение за всеки от наследниците – ищци наполовина.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.А независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос за определяне на неимуществените вреди при точното приложение на чл. 52 ЗЗД, е обуславящ волята на съда, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно причинените вреди за всеки един от ищците поотделно и определяне на размера на неимуществените вреди. Според приетото в т. ІІ на ППВС № № 4/23.12.1968 г. обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл, а не е постановил решението си без обосновка. Съобразил е степента на близост в отношенията между починалия и майка му, както и между починалия и синовете му, както и как се е отразила смъртта му на всеки един от тях поотделно. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна. Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. Поставените втори и трети въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като същите не могат да се отнесат към конкретно разрешение на въззивния съд. В решението съдът не се е произнесъл в сочения от касатора смисъл - дали обстоятелствата, при които е настъпила злополуката имат значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, а е изложил, че то се съобразява с оглед приложението на чл. 201 КТ,както и не е приел, че е обвързан от посочения от работодателя процент на съпричиняване. Ето защо, въпросите не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на четвъртия въпрос въззивния съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, според която съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на мерките за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. При проявена груба небрежност е необходимо съдът да прецени конкретно кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение. В случая съдът не е постановил решението си без обосновка. Приел е, че нарушението на правилата на ЗДвП - О. О. С. е шофирал с 90 км/ч при разрешена максимална скорост от 40 км/ч, представлява „груба небрежност“, а предходните нарушения на водача са нетносими към процесния инцидент. Несъгласието с даденото разрешение от съда представлява оспорване на решението по същество, а не основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на IV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 179/08.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 209/2021 г. по описа на Окръжен съд - Русе.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: