О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 701

ГР. София, 02.10.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.09.2014 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №5549/14 г., намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на М. Х. и Р. Х. срещу определение на ВКС, второ гр. отд. по гр. д. №3415/14 г., с която е оставена без разглеждане като недопустима касационната им жалба срещу посоченото там въззивно решение и производството по делото на ВКС – прекратено. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна.

Изводът за недопустимост на касационната жалба в обжалваното определение на ВКС, второ гр. отд. е формиран въз основа на представеното по делото с цел определяне цената на иска за собственост по чл. 69, т. 2 ГПК, удостоверение за данъчната оценка на имота, издадено от общината по местонахождението му. Цената на иска е посочена и в исковата молба, съгласно същото удостоверение. Тя е под 5 000 лв., поради което на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК постановеното по иска въззивно решение не подлежи на обжалване.

Този извод е обоснован и законосъобразен. В ТР №8/12 г. ОСГК е прието, че:

При предявяването на иска, ищецът е този, който посочва цената на иска - чл. 70, ал. 1 ГПК, но съдът не е обвързан от това. Съгласно предвиденото в тази разпоредба...