Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.69/21.02.2014г. по г. д.№.57/2014г. на Окръжен съд Враца.

Ответникът по касационната жалба А. Х. И. не взема становище по нея.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, чл. 344 ал. 1 т. 2 и чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за основателни и, като е отменил първоинстанционното решение, ги е уважил. За да достигне до този извод е приел, че е налице соченото в заповедта за уволнение основание на чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ /„намаляване на обема на работа”/ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, работила на длъжност „метач”. Същевременно, обаче, последното е незаконосъобразно поради две причини - незаконосъобразно извършен подбор по чл. 329 КТ и неспазване на разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ, предвиждаща изискване и получаване на мнение на ТЕЛК. В. съд е приел, че при оспорване на подбора, всички въпроси, свързани със същия, подлежат на доказване от работодателя с всички доказателствени средства, а в хипотеза на оспорване на писмения документ, в който подборът е обективиран, истинността на отразените в него констатации отново подлежи на пълно доказване от работодателя. Доколкото в случая, при наличие на горецитираните оспорвания, поради неангажиране на доказателства от работодателя е останал неизяснен въпроса за обективното съответствие на оценката по отделните показатели и проявените професионални качества и квалификация на работника с оглед възложената работа, е приел, че осъщественият подбор е незаконосъобразен. Посочил е и, че предвид отбелязванията относно нивото на изпълнение на работата на ищцата, по делото е останало неизяснено при какви обстоятелства и по какви причини тя отсъства от работа, респективно от какъв характер са създаваните от нея конфликти и как те пречат на трудовия процес, какви са възложените задачи, с които не се справя, как по критерия ниво на изпълнение на възложената работа тя е била оценена по-зле от работниците, които остават на работа, още повече, че оценките са в разказна форма, а не в числово изражение или с брой точки. Във връзка с втората основание за отмяна на уволнението – неспазване на разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ, е прието, че доколкото ищцата е била трудоустроена, независимо от полученото съгласие от Инспекцията по труда е било необходимо и изискване на мнение на ТЕЛК - което не е било направено и липсата му обосновава самостоятелен извод за незаконосъобразност на уволнението.

Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-т. 3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. К. се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в ТР №.3/16.01.12г. на ВКС по т. д.№.3/11г. на ОСГК и реш.№.7/31.01.12 на ВКС по г. д.№.935/11г., ІV ГО на ВКС по правния въпрос

„дали подлежи на съдебен контрол и оценка от страна на съдебния състав преценката на работодателя, определените от него критерии за установяване кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре”

/основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/. Сочи се и, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по следните въпроси

: „Основание за отмяна на постановено от работодателя уволнение ли е фактът, че работодателят не е получил мнение на ТЕЛК, по смисъла на чл. 333 ал. 2 КТ? Ако е получил предварително разрешение на Инспекцията труда при условията на чл. 333 ал. 1 т. 2 КТ, то това разрешение обезсилва ли се от факта, че липсва мнение на ТЕЛК по смисъла на чл. 333 ал. 2 КТ”.

Първият поставен от касатора материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика, в това число и с приложените и цитирани по-горе решения. В Тълкувателно решение №.3/16.01.2012г. по т. д.№.3/11г. на ОСГК изрично е посочено, че преценката на работодателя по чл. 329 ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329 ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Същевременно е отбелязано и, че доказването на подбора – „както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа, e допустимо с всички доказателствени средства”. Решаващият извод на въззивният съд – че не е налице законосъобразно извършен подбор предвид недоказване от работодателя на обективното съответствие на оценката по отделните показатели и проявените професионални качества и квалификация на работника с оглед възложената работа, е направен в съответствие с приетото в тълкувателното решение, включително относно обхвата на съдебния контрол върху обосноваността на оценката на работодателя по критериите на чл. 329 КТ, които следва да са и в съответствие с нормативно определените, и разпределянето на доказателствената тежест, включително при оспорване истинността на обстоятелствата, отразени в обективиращия подбора писмен документ. Обсъждането от страна на въззивния съд на наличието на недостатъчно ясни и конкретни формулировки относно оценката на работата на ищцата в протокола за подбор, респективно на подхода на работодателя при излагане на оценката му за участниците в подбора, е направено именно в контекста на задължението му да извърши проверка дали спрямо всеки са били приложени законоустановените критерии, респективно спазени ли са обективните им признаци. От друга страна, не е налице противоречие и със соченото от касатора решение №.7/31.01.12г. на ВКС по г. д.№.935/2011г. на ІV ГО. То също се основава на цитираните по-горе постановки, възприети в ТР 3/16.01.12г. по т. д.№.3/2011г. на ОСГК /в контекста на оспорване на уволнение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ/, като съдържа и мотиви във връзка с обсъждане на доказателственото значение на оспорен протокол за подбор предвид показания на разпитан по делото свидетел.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 по тълк. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по посочените от касатора въпроси по приложението на чл. 333 ал. 2 КТ не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като посочената разпоредба е ясна и непротиворечива. Освен това по въпросите е налице формирана съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, постановена при сходна фактическа обстановка. Такава съставлява решение № 659/08.10.2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО, по гр. дело №1834/2009 - съгласно което за правомерното упражняване на правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовия договор е необходимо не само да е поискано и получено разрешение от съответната инспекция по труда, но да е изпълнено и вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на предварително мнение от ТЕЛК и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник – т. е. мнението на ТЕЛК, когато такова се изисква, както и съответното разрешение от Инспекцията по труда, са две кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността на проведеното уволнение. Аналогично разрешение е възприето и в решение №.168/15.05.2012г. на ВКС, ІV ГО, по гр. дело №602/2011, в което също изрично е посочено, че нормата на чл. 333 ал. 2 КТ ясно и категорично изисква мнение на ТЕЛК, поради което, за да бъде спазен законът, е необходимо да се изиска и получи мнението на ТЕЛК, без то да обвързва работодателя. В. съд не се е отклонил от цитираната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК и е приложил нормата на чл. 333 ал. 2 ГПК според точния й смисъл.

Предвид всичко изложено по-горе, сочените от касатора касационни основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, съставът на ВКС, трето отделение на гражданската колегия,

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №.69/21.02.14г., постановено по г. д.№ 57/2014 г. от Врачански окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: