Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. С. Ч. и М. С. Ч. - Н. и двамата от [населено място] срещу определение от 10.06.2014 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната на основание чл. 200, ал. 1, б.”а” ГПК отм. въззивната им жалба в частта й срещу определение, постановено на 21.06.2012 г. по гр. д. № 10638/2004 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането за постановяване на привременна мярка по чл. 282, ал. 2 ГПК отм., по молбата им от 2.04.2012 г. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно, като искането е то да се отмени и делото да се върне за да се разгледа жалбата им, тъй като същата не е просрочена.

В писмен отговор ответникът М. З. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Като взе предвид доводите на жалбоподателите и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, ІІІ г. о. намира, следното:

С определение от 10.06.2014 г. по гр. д. № 5796/2014 г. в обжалваната му част, Софийски градски съд е върнал като просрочена подадената от жалбоподателите частна жалба срещу определение от 21.06.2012 г. по гр. д. № 10638/2004 г. на Софийски районен съд. Приел е, че определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който е започнал да тече от датата на постановяването му и е изтекъл на 28.06.2012 г., а частната жалба е подадена на 30.01.2014 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 282, ал. 3 ГПК отм..

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 3 ГПК отм. определението по чл. 282, ал. 2 ГПК отм. може да бъде изменено от същия съд, като то може да се обжалва и с частна жалба. В настоящия случай с постановено в открито съдебно заседание на 21.06.2012 г. по гр. д. № 10638/2004 г. определение Софийски районен съд е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели по чл. 282, ал. 2 ГПК отм. за разпределение ползването на делбения имот. С молба от 31.10.2012 г. същите са поискали определението да бъде изменено. С определение от 28.11.2012 г. съд е оставил без уважение искането за изменение на определението по чл. 282, ал. 2 ГПК отм..

При тези данни изводът на Софийски градски съд, че подадената на 30.01.2014 г. въззивна жалба в частта й срещу определението от 21.06.2012 г. е просрочена е правилен. Срокът за обжалване на определението е едноседмичен и е започнал да тече от датата на постановяването му в открито съдебно заседание, тъй като е постановено в присъствие на процесуалния представител на жалбоподателите. Дори да се приеме, че от този момент срокът не е започнал да тече, тъй като съдът не е указал, че определението подлежи на обжалване, каквато е тезата на жалбоподателите, то този срок най - късно е започнал да тече от 31.10.2012 г. Това е така, защото с молбата от 31.10.2012 г. жалбоподателите за поискали определението да бъде изменено, което означава, че към този момент най-късно те са узнали за същото и от тогава е започнал да тече срокът за обжалване. Подадената на 30.01.2014 г. въззивна жалба в частта й срещу посоченото определение е извън законоустановеният едноседмичен срок за обжалване, поради което подлежи на връщане като просрочена.

По изложените съображения определението на Софийски градски съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

определение от 10.06.2014 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната на основание чл. 200, ал. 1, б.”а” ГПК отм. въззивната жалба на Й. С. Ч. и М. С. Ч.- Н. в частта й срещу определение, постановено на 21.06.2012 г. по гр. д. № 10638/2004 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането по чл. 282, ал. 2 ГПК отм.,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: