Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби – на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив и на „Инвест груп 2012“ ЕООД против решение № 1007/04.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1202/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001616001203-091-001/29.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., относно непризнат данъчен кредит в размер на 29 682.49 лева и съответните лихви от 4 537.22 лева по фактури, издадени от Зелено бъдеще АД за доставка на билки.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че по делото не са налице документи, които да доказват, че „Зелено бъдеще“ АД прехвърля право на собственост върху процесните стоки на ревизираното дружество „Инвест груп 2012“ ЕООД. Твърди, че не е доказано предаването на стоките, тъй като няма данни за обекта, в който е извършено, част от доставките са извън сезона на бране на билките и не е установено съхранението им в склад. Не е доказано местонахождението на билките към момента, в който са изпратени или е започнал превозът им. Не са представени кантарни бележки за претегляне на билките. Оспорва осъществяването на предходните доставки. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

„Инвест груп 2012“ ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-16001616001203-091-001/29.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. П..

В касационната жалба са изложени доводи за пренебрегване на част от писмените доказателства и нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на съдебно – техническата експертиза. Счита за ирелевантни обстоятелствата, послужили като мотиви на съда да потвърди ревизионния акт в частта на отказаното право на данъчен кредит по фактури от „КМ - Билдинг“ ЕООД, „Дилас 1“ ЕООД и Рос трейд 63 ЕООД относно регистрацията на ЕКАФП, дерегистрацията на доставчиците, неоткриването им на адреса за кореспонденция и неподаването на ГДД. Твърди, че осъществяването на доставките на стоки и услуги е доказано. Излага подробни съображения по събраните доказателства по отношение на всеки от доставчиците. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част Претендира разноски.

Страните оспорват касационната жалба на насрещната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив, по съображения в представена по делото писмена защита на гл. юрк. А.Р, а „Инвест груп 2012“ ЕООД – в представено по делото писмено становище. Дружеството представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК за признаване правото на данъчен кредит на Зелено бъдеще АД по 34 фактури за доставки на билки, издадени от Ви Ем Ми ЕООД.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от решаващия орган и неоснователност на жалбата, подадена от дружеството.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При разглеждането им по същество съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Пловдив е бил ревизионен акт, с който на „Инвест груп 2012“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, както следва:

- отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 46 886.15 лева и съответните лихви от 7 166.94 лева по фактури, издадени от „Зелено бъдеще“ АД, „Билдинг дизайн енд енджиниъринг“ ЕООД „Рос трейд 63“ ЕООД, „КМ - Билдинг“ ЕООД и „Дилас 1“ ЕООД;

- начислени лихви в размер на 77.19 лева за неплатен в срок деклариран ДДС и начислени лихви за неплатен в срок деклариран корпоративен данък за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно в размер на 511.65 лева, 1104.23 лева и 192.57 лева.

- неправомерно начислен ДДС по фактура № 1…40/01.12.2014 г. издадена от „Инвест груп 2012“ ЕООД на „Л. Т“ ООД;

- допълнително установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 51.50 лева и съответните лихви.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 29 682.49 лева и съответните лихви от 4 537.22 лева по фактури, издадени от "Зелено бъдеще" АД за доставки на билки и е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат съдът е приел, че е доказано осъществяването на доставките на билки и не е доказано прехвърлянето на правото на собственост по другите доставки на стоки и извършването на услуги от „Дилас 1“ ЕООД.

По отношение начислените лихви за деклариран и невнесен в срок корпоративен данък, съдът е приел, че са налице условията по чл. 175, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 93 от ЗКПО – данъкът е изискуем и не е платен в определеният от закона срок, поради което лихвите са дължими.

По фактура № 1…40/01.12.2014 г. съдът е приел, че префактурирането на разходи от „Инвест груп 2012“ ЕООД на Л. Т ЕООД не представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС.

Касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, гр. П. е неоснователна. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.

Основна предпоставка за възникването и признаването на правото на данъчен кредит е осъществяването на доставките. Предмет на доставки по фактурите, издадени от Зелено бъдеще АД са стоки – различни видове билки. Доставка на стока по смисъла на легалната дефиниция по чл. 6, ал. 1 ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Нормата от националния закон се тълкува съобразно понятието доставка на стока по чл. 14 §1 от Директива 2006/112, според което доставка на стока е прехвърлянето на правото получателят фактически да се разпорежда със стоката като собственик.

Принципно правилно и органите по приходите, и съдът, са приели, че възникването на правото на данъчен кредит се определя от изискуемостта на данъка. Поради това и законосъобразно в решението са изложени мотиви по фактите, релевантни за настъпването на данъчно събитие. Съгласно чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6 ЗДДС по доставките на стоки данъчното събитие е прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на получателя фактически да се разпорежда със стоките като собственик и към този момент ДДС става изискуем.

В конкретния случай тези факти са доказани от събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза. Предаването и получаването на количеството билки по всяка фактура е документирано с подписаните от доставчика и получателя стокови разписки. Според писмените обяснения на страните транспортът на стоките е извършен от Зелено бъдеще АД. Представено е свидетелство за регистрация на товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35 с регистрационен номер [рег. номер МПС], собственост на дружеството – доставчик, който съответства на регистрационния номер на превозното средство отбелязано в стоковите разписки. За превоза са съставени пътни листове по маршрут Белоградчик – Търговище – Пловдив. В заключението на съдебно – счетоводната експертиза е установено съответствие по доставеното количество билки, извършения транспорт съгласно представените пътни листове и предаденото количество билки в склада на последващия получател – Витафрукт ЕООД, гр. Т..

Неоснователно е възражението, че не е доказано доставянето на 4 942.30кг билки от Зелено бъдеще АД на „Инвест груп 2012“ ЕООД. Действително вещото лице на стр. 9 от заключението е констатирало, че продаденото от прекия доставчик количество билки е 55 908.70кг, при общо закупено количество билки от доставчици (по фактури на Ви Ем Ми ЕООД и Ками инвест 93 ЕООД) – 50966.40кг или продаденото количество билки е с 4 942.30кг повече. Вещото лице е установило, че това е количеството билки предмет на фактура № 306/12.06.2015 г. и фактура № 30726.06.2015 г. Според констатациите на експерта, основани на представен от Зелено бъдеще АД констативен протокол от 10.06.2015 г. за инвентаризация в склада на предходния доставчик „Ви Ем Ми“ ЕООД, посоченото количество билки е формирано от излишък на стоки, негова собственост и е заприходено като безвъзмездно придобити. Продажбата им е отразена не по сметка 304 „Стоки“, а по сметка 702 „Приходи“, без да е изписано количеството на билките от 4 942.30кг.

Тези констатации не оборват изводите на съда за реално осъществяване на доставките на 55908.70кг билки по спорните фактури, което съответства и на количеството доставено от ревизираното дружество на Витафрукт ЕООД по последващи доставки. Аргумент за реалността на доставките е и обстоятелството, че в хода на административното обжалване на процесния ревизионен акт, решаващият орган е признал разходите по фактурите, издадени от „Зелено бъдеще“ АД за ревизирания период на 2014 г. и е отменил извършеното от органите по приходите преобразуване на финансовия резултат на дружеството за този период и допълнително установения на това основание корпоративен данък за 2014 г.

В касационното производство са представени писмени доказателства, от които е видно, че отказът на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени на „Зелено бъдеще“ АД от Ви Ем Ми ЕООД е отменен с решение № 1749/30.07.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 3547/2017 г. От представените данни от деловодната система на административния съд и от данните по адм. дело № 11960/2018 г. по описа на Върховния административен съд първо отделение е видно, че в тази част решението не е обжалвано от директора на дирекция ОДОП – Пловдив. Така представените доказателства са в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение по отношение осъществяването на предходните доставки на билки.

Останалите доводи в касационната жаба на административния орган – за липса на данни за обект, в който са съхранявани стоките и че част от доставките са извън сезона за бране на билки, са ирелевантни за настъпването на данъчно събитие и възникването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 25, ал. 2 и чл. 68 ЗДДС.

По тези съображения настоящият състав преценява, че решението в частта, в която е отменен ревизионния акт, относно отказ на право на данъчен кредит в размер на 29 682.49 лева и съответните лихви от 4 537.22 лева по фактури, издадени от Зелено бъдеще АД не е засегнато от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила.

Касационната жалба на „Инвест груп 2012“ ЕООД е частично основателна, поради следното:

По отношение на лихвите върху декларираните и невнесени в срок задължения за ДДС и корпоративен данък, изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни. Лихвите са дължими на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК. Дружеството не твърди и не доказва, че е заплатило ДДС и декларирания корпоративен данък за 2012, 2013 г. и 2014 г. в предвидения от закона срок.

По отношение неправомерно начислен ДДС по фактура № 1…40/01.12.2014 г. законосъобразно съдът е приел, че не е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС, тъй като фактурата документира плащане във връзка с компенсиране на разходи, направени от дружеството т. е. плащане с обезщетителен характер, което е изключено от кръга на облагаемите доставки.

Законосъобразни са и изводите на съда за недоказани материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС по отношение на фактура № 1…317/28.11.2014 г. издадена от Билдинг дизайн енд енджиниъринг ЕООД за доставка на чували и хараре. По делото е представена само фактура. Твърдението на ревизираното дружество, че стоката е предадена и получена с подписване на фактурата не е достатъчно да установи осъществяването на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 68 ЗДДС. На това основание законосъобразен се явява ревизионния акт и в частта на извършеното преобразуване на финансовия резултат с отчетените от „Инвест груп 2012“ ЕООД разходи в размер на 515 лева по тази фактура, и определения допълнително корпоративен данък за 2014 г. в размер на 51.50 лева и съответните лихви.

По доставките на услуги от „Дилас 1“ ЕООД по изработка и поддръжка на уеб сайтове, съдът е изяснил спора от фактическа страна и е направил законосъобразни изводи по приложението на материалния закон. По делото не е установено извършването на конкретен резултат от фактурираните услуги, осъществен от доставчика в полза на ревизираното дружество. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК при преценка заключението на съдебно – техническата експертиза. В заключението липсват данни за изработка и поддръжка на сайт по конкретните доставки. Такива не са установени от представените разпечатки от сайт с домейн, принадлежащ на ревизираното лице.

Законосъобразно е потвърден и отказът на правото на приспадане по фактурите, издадени от „Рос трейд 63“ ЕООД за аванс и доставка на зимни гуми, агрегат с изпарител, техническо обслужване. По делото не са налице каквито и да било доказателства за доставянето и получаването на тези стоки и осъществяване на поочените дейности по смяна на масло и др.

Решението е неправилно в частта, в която е потвърден отказът на правото на данъчен кредит в размер на 2004 лева по фактура № 1.. 242/31.08.2015 г. издадена от „Дилас 1“ ЕООД за доставка на стоки, в размер на 6 121.78 лева по фактурите издадени от „КМ - Билдинг“ ЕООД за данъчен период м. 05.2015 г., както и в размер на 2480 лева по фактура № 74/14.01.2015 г. за доставка на товарен автомобил „Ф. Т. К“ и фактура № 53/03.12.2014 г. аванс за кола, приспаднат от цената на автомобила в размер на 12 400 лева.

Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото във връзка с тези доставки и нарушение на материалния закон, са основателни.

Доставянето и получаването на стоките по фактурите от първите двама доставчици е удостоверено с подписани от страните стокови разписки. Транспортът е извършен от ревизираното дружество със собствен автомобил марка „Ф. Т. К“, регистриран на името на дружеството на 15.01.2015 г. Вещото лице е извършило съпоставка и е описало подробно в заключението фактурите, съставените стокови разписки и пътни листове за извършен транспорт по тези доставки. При тези факти неправилно съдът е приел, че доставките не са доказани. Аргументите на съда за липса на доставки на стоки по тези фактури се основават на липсата на доказателства за произхода на стоката и разполагали ли са доставчиците със стоките. При липса на твърдения за злоупотреба от страна на ревизираното дружество при упражняване на правото на данъчен кредит, тези обстоятелства са ирелевантни.

Неправилно съдът е приел за недоказана доставката на товарен автомобил "Ф. Т. К", поради неспазване на предвидената в чл. 144, ал. 2 ЗДвП форма на сключване на договора за покупко – продажба между прекия доставчик и Рос трейд 63 ЕООД. Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП изискването за нотариална заверка на подписите на страните по договорите за прехвърляне право на собственост върху моторни превозни средства е за тези, които са регистрирани. В случая договорът е за покупко – продажба на специален автомобил, който е нерегистриран на територията на страна, поради което е приложима писмената форма по правилото на чл. 144, ал. 1 ЗДвП. Освен това мотивите на съда за липса на доставка поради нарушения на изисквания за форма на сделката по националния закон, са в противоречие с тълкуването на понятието доставка на стока по чл. 14 §1 от Директива 2006/112, дадено в решенията на Съда на ЕС.Уеното от решаващия орган разминаване в номера на рамата на автомобила, посочен в договора с Рос трейд 63 ЕООД и „Инвест груп 2012“ ЕООД не води до извод за липса на доставка, тъй като в хода на съдебното производство за изискани и представени от МВР документите във връзка с регистрацията на процесното МПС. От съдържанието на заявление № 151030002948 от 15.01.2015 г. е видно, че при регистрирането на автомобила са представени договора и фактура № 74, издадена от Рос трейд 63 ЕООД, наред с фактура и договора на Фригокар НГ ЕООД. От приложените към заявлението документи, които са налични и по делото е видно, че в свидетелството за регистрация е посочена рамата на автомобила, съгласно данните от италианския талон, а не съгласно договора и се касае за един и същи автомобил, регистриран със собственик „Инвест груп 2012“ ЕООД. От заключението на вещото лице е видно, че автомобилът е заведен в счетоводството на дружеството по сметка 205 и е използван в облагаемата му дейност за осъществяване на превоз на стоки по доставките от „Дилас 1“ ЕООД и „КМ - Билдинг“ ЕООД.

От изложеното се налага извод, че доставянето и получаването на стоките по изброените фактури, фактически в разпоредителна власт на ревизираното лице, е доказано по делото, поради което незаконосъобразно е отказано правото на приспадане. В тази част решението е неправилно постановено и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да се реши по същество, като се отмени ревизионния акт в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 2004 лева по фактура № 1.. 242/31.08.2015 г. издадена от „Дилас 1“ ЕООД, в размер на 6 121.78 лева по фактурите издадени от „КМ - Билдинг“ ЕООД за данъчен период м. 05.2015 г., както и в размер на 2480 лева по фактура № 74/14.01.2015 г. и фактура № 53/03.12.2014 г., издадени от Рос трейд 63 ЕООД с предмет аванс и доставка на товарен автомобил „Ф. Т. К“ и съответните лихви.

В останалата част, в която жалбата на „Инвест груп 2012“ ЕООД е отхвърлена, решението е правилно постановено и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 807.61 лева.

В касационното производство разноски се дължат и на двете страните по делото. На „Инвест груп 2012“ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 271.87 лева, като се съобрази че в касационното производство са направени разноски само за държавна такса. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 807.61 лева съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и според материалния интерес, за който касационната жалба се отхвърля.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1007/04.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1202/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Инвест груп 2012“ ЕООД против ревизионен акт № Р-16001616001203-091-001/29.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. П. относно отказ на правото на данъчен кредит в размер на 2004 лева по фактура № 1.. 242/31.08.2015 г., издадена от „Дилас 1“ ЕООД, в размер на 6 121.78 лева по фактурите, издадени от „КМ - Билдинг“ ЕООД за данъчен период м. 05.2015 г., както и в размер на 2480 лева по фактура № 74/14.01.2015 г. и фактура № 53/03.12.2014 г., издадени от Рос трейд 63 ЕООД и съответните лихви, както и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 807.61 лева и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-16001616001203-091-001/29.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., в частта, в която на „Инвест груп 2012“ ЕООД е отказано правото на данъчен кредит в размер на 2004 лева по фактура № 1.. 242/31.08.2015 г., издадена от „Дилас 1“ ЕООД, в размер на 6 121.78 лева по фактурите, издадени от „КМ - Билдинг“ ЕООД за данъчен период м. 05.2015 г., както и в размер на 2480 лева по фактура № 74/14.01.2015 г. и фактура № 53/03.12.2014 г., издадени от „Рос трейд 63“ ЕООД и съответните лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Инвест груп 2012“ ЕООД съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 271.87 лева.

ОСЪЖДА „Инвест груп 2012“ ЕООД да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 807.61 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.