Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

София, 27.01.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: М. П.

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. д. № 4032 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. К. Г., със съдебен адрес [населено място], чрез пълномощника му адвокат П. К., срещу въззивно решение № 232 от 01.03.2023 г. по в. гр. д. № 2281/2022 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 26 от 14.03.2022 г. по т. д. № 126/2021 год. на Окръжен съд – София и решение № 57 от 25.05.2022 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК относно началния момент на дължимост на законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество застраховател за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като пострадал при ПТП. От събраните по делото доказателства – писмени и гласни, както и експертни заключения, е установено, че на 15.12.2020 г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник в единия автомобил, е претърпял физически увреждания и вследствие на това – физически болки и психически страдания. Прието е, че всички предпоставки на предявения иск са установени: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на водача на МПС и наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на автомобила и ответното дружество. По отношение на дължимата лихва е прието, че такава се дължи върху определения размер на обезщетението за периода след 09.04.2021 год., когато застрахователят е постановил отказ в рамките на 3-месечния срок по чл. 497 КЗ вр. чл. 496 КЗ за изплащане на заявеното обезщетение.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивната инстанция е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като не е взел предвид тази на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, поради което неправилно е приел, че лихвата за забава се дължи от един по-късен момент - от постановяването на отказа на застрахователя да изплати обезщетение, вместо от датата на уведомяването му и завеждането на претенцията пред него.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество: ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], не е взел становище.

С определение № 3400 от 03.07.2024 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 232 от 01.03.2023 г. по в. гр. д. № 2281/2022 г. на Апелативен съд - София на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос дали в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на основание чл. 429 КЗ се включват лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от застрахования, респ. пострадалия до изплащане на обезщетението, респ. от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС - решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ВКС.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Съгласно приетото в съдебната практика - решение 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ВКС, както и решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., ВКС – по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката „гражданска отговорност“ се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.

Въззивното решение е постановено в противоречие с възприетите разрешения. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на застрахователното покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихви за забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните рамки. Съгласно разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си забава ако не е изплатил или определил застрахователното обезщетение. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не е отчел различието в двата вида отговорност за лихви на застрахователя и съответно не е определил правилно началния момента на дължимостта на претендираната лихва за забава върху застрахователното обезщетение.

Посоченото налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Твърдението, наведено в исковата молба, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 КЗ ищецът в качеството му на пострадало лице в ПТП е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответника застраховател, въз основа на което е образувана преписка по щета № 0801-000113/2021-02, не се оспорва от застрахователя, както и се установява от представеното уведомление-отказ за изплащане на обезщетение изх. № 1863/09.04.2021 г., което също не е оспорено от застрахователя. От съдържанието му се установява, че на 19.01.2021 г. ответникът е получил молбата на ищеца съдържаща претенция за заплащането на обезщетение за претърпените от него вреди в ПТП със застрахован при него автомобил. С посоченото е изпълнена визираната в чл. 429, ал. 3 КЗ хипотеза, поради което лихвата за забава е дължима именно от тази дата и обжалваното решение да бъде отменено в частта му относно началния момент на присъдената лихва.

По частната жалба:

Присъединеното към настоящото производство гр. д. № 4031/2023 г. е образувано по частна жалба на адв. П. К., в качеството на пълномощник на ищеца, срещу определение № 1497/07.06.2023 г. по в. гр. д. № 2281/2022 г. на САС, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като присъденият адвокатски хонорар в размер на 3 516 лв., определен от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, бъде завишен. В жалбата се поддържа, че адвокатският хонорар следва да бъде изчислен съобразно по-новата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на приключване на устните състезания и постановяване на съдебния акт.

За да приеме молбата за неоснователна, съдът е посочил, че адвокатският хонорар правилно е определен по размер съобразно старата редакция на посочената Наредба, която е била в сила към момента на учредяване на правоотношение по процесуално представителство.

Настоящият състав споделя даденото разрешение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. Действието на договора за предоставяне на адвокатска услуга е от момента на сключването му, независимо дали е уговорено заплащане на адвокатски хонорар от представляваното лице, или не. Към същия момент, и при посочените релевантни обстоятелства, съдът се произнася и в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. В двата случая – при уговорено с доверителя възнаграждение и при договорено безплатно процесуално представителство, размера на адвокатското възнаграждение за съответния вид работа се определя към момента на сключване на договора между довереник и доверител.

Видно от преписката, единственият представен договор за правна защита и съдействие е от 15.01.2020 г. към исковата молба по първоинстанционното дело, като не се установява страните да са сключили нов договор с по-късна дата. С оглед посоченото е неоснователен аргументът на жалбоподателя, че следва да бъде приложена редакцията на Наредбата от по-късна дата.

Съобразно изхода на спора на адвокат П. К. от САК, пълномощник на касатора, трябва да се присъдят 1 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗЗД за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 232 от 01.03.2023 г. по в. гр. д. № 2281/2022 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част относно началния момент на дължимост на законната лихва за забава върху присъденото обезщетение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество: ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Ц. К. Г., със съдебен адрес [населено място], законната лихва върху определеното с решение № 232 от 01.03.2023 г. по в. гр. д. № 2281/2022 г. на Апелативен съд – София обезщетение за неимуществени вреди от датата на уведомяване на застрахователя – 19.01.2021 г. - до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат П. К., в качеството на пълномощник на Ц. К. Г., със съдебен адрес [населено място], срещу определение № 1497/07.06.2023 г. по в. гр. д. № 2281/2022 г. на САС, с което е отхвърлена молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество: ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], да заплати на адвокат П. К. от САК, пълномощник на Ц. К. Г., 1 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗЗД за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.