Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от Т.Р, чрез пълномощника му адв. Д.К, против заповед № 8121К-6548 от 14.08.2017 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата са развити доводи за неправилност на заповедта, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в това число неспазване на преклузивния срок за издаване на заповедта по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, нарушаване на правото на защита, материална незаконосъобразност - липса на извършване на вменените нарушения и на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност. В с. з. доводите се поддържат от адв.. К и адв.. Ти. Иска се отмяна на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бучкова, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения са развити в представената писмена защита.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване административен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Дисциплинарното производство е образувано със заповед по чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР - № 8121з-249 от 11.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи (стр. 53 от преписката), по-късно допълнена със заповед № 8121К-3681 от 29.03.2017...