Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на К.Ж, подадена чрез пълномощник адв. С.Д, срещу Решение № 38 от 23.02.2018 г. на Административен съд – Шумен, постановено по административно дело № 348/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0869-000844/17.08.2017г. на началник група „ОПТП, АНД и ИАД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Ш. за изземване на свидетелство за управление на МПС №[номер] на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Касаторът излага доводи, от които може да се направи извод, че счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че към момента на издаване на индивидуалния административен акт не са били налице изискуемите от закона предпоставки, а именно да е изчерпан целият лимит от контролни точки на водача. Посочва, че към датата на издаване на заповедта са му били възстановени служебно 30 контролни точки, поради изтичането на две години без нарушения. Счита, че в съдебното решение не е обяснено на какво се дължат разминаванията в представените по делото наказателни постановления. В заключение, моли съда да отмени издадената заповед и да му бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - началник група „ОПТП, АНД и ИАД“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Ш., счита същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е ценил доказателствата и е направил обоснован извод за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

Върховният административен съд, първо отделение, счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и...