Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Луксдоор“ ЕООД, представлявано от управителя И.П, подадена чрез адв.. А, против решение № 3175/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2573/2018 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0322724/20.02.2018 г., издадена от директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - София, с която на дружеството е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ – запечатване на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и на процесната заповед. Претендира разноски по делото.

Подадена е и частна жалба от "Луксдоор“ ЕООД против определение № 4135/03.07.2018 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение в частта на разноските на решение № 3175/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2573/2018 г. по описа на Административния съд – София град. Моли за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените в полза на НАП разноски от 500 лв. на 100 лв.

Ответникът по касационната и по частната жалби - директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по...