Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. срещу решение № 1467 от 30.06.2016 г. по адм. дело № 2096 по описа за 2015 г. на административния съд - Варна, с което е отменен частично оспорения ревизионен акт, потвърден с негово решение, относно установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчен период м. 04., м. 06. и м. 07.2013 г. в общ размер от 230 384.28 лв. и лихва за забава и са присъдени съдебни разноски в размер на 4 918.16 лв. по компенсатция в полза на [фирма].

В касационната жалба са развити подробни съображения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - [фирма] оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, с приложен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от [фирма] срещу ревизионен акт № Р-03-1402813-091-001/17.03.2015 г., поправен с ревизионен акт № П-03000315100256-003-001 от 8.06.2015 г.,...