Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. А. – съдебен заседател при Окръжен съд гр. В. Т, срещу решение № 276 / 08.08.2016 г., постановено по адм. дело № 415 / 2016 г. на Административния съд гр. В.Т.П доводи за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон. Иска отмяна на решението.

Ответникът - Териториално звено Областна дирекция „Охрана - В. Т към Главна дирекция „Охрана“ МП - не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218. ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211. ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210. ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Първоинстанционното производство е по реда на чл. 257 АПК.

С обжалваното решение на Административният съд гр. В. Т е отхвърлен предявения от М. П. А. иск с правно основание чл. 256 АПК срещу Териториално звено ОД „Охрана-В. Т“ към ГД „Охрана“ при Министерството на правосъдието. Исковата претенция е съдът да задължи ответника да издаде на лицето карта за достъп за сградата на Окръжен съд гр. В. Т и налагане на глоба на директора на ГД „Охрана“ В. Т по реда на чл. 302 и сл. АПК.

Решаващият състав е анализирал чл. 66, ал. 2, чл. 210 – 213 и др. от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/, Правилата за вътрешния ред, пропускателният режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието на основание чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието /УП на МП/ т. 3.1 и т. 3.2...