Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя О. М. И., срещу решение № 512/21.03.2017 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 31 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-02000216001016-091-001/14.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. Д. на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи пропуск на съда да възприеме допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в извънсъдебната фаза на производството заради влошаването на положението на РЛ след отмяната на предходния РА с издаването на конкретния, както и издаването на РД извън определения срок. Отправя упреци към познавателната дейност на съда за констатациите му относно предоставянето на собствени за дружеството имоти на съдружниците за задоволяване на техни нужди, което да се определи като възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. т. 1 и 2 ЗДДС, за която да се дължи начисляване на ДДС. Възразява и против начина на определяне на данъчната основа с включването на разходите за изхабяването на имотите, тъй като в приложимата по време редакция на чл. 27, ал. 2 ЗДДС в преките разходи не са били включени разходи за изхабяване на стоките които са или биха били дълготрайни активи. Представя доказателства за отдаване под наем на процесните имоти, за движението през граница на съдружниците чужденци и за притежаването от тях на жилищни имоти. Иска отмяна на съдебния акт, а имплицитно и на РА.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди...