Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив срещу решение № 487/24.03.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 309 по описа за 2016 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16-1403256-091-001/11.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на обжалваната част от решението заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ревокира тезата от юрисдикционния си акт при оспорването по административен ред за релевантност и неустановеност на персоналния и материалния субстрат у доставчиците за осъществяване на фактурираните доставки на стоки, за които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че съдът е надценил доказателствената стойност на документите, представени за установяване на транспорта и предаването на стоките. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 27 364.57 лева с лихви за забава в общ размер 16 913.50 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06, 07 и 08.2009 г.; м. 01, 06, 09, 10, 11 и 12.2010 г. и м. 02 и 04.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размер 31 927.89 лева,...