О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№191

ГР. София, 15.03.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.02.21 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3409/20 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. №809/20 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е уважен в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 14.01.16 г. предявеният от М. Н. срещу касатора иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр.І и т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. В частта до пълния предявен размер от 60 000 лв. искът е отхвърлен с влязлата в сила част от въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., ТР №3/05 г., т. 3 и 11 и ТР №1/4.01.01 г., т. 19 - по въпросите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане...