Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение № 25/11.05.2017 г. по административно дело № 23/2017 г. Административен съд – Търговище е: 1) отменил заповед № ЗСПД/Д-Т-П/202/07.02.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Попово; 2) разпоредил изпращане (като правно действие) на преписката по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-Т-П/202/31.01.2017 г., подадено от М. М. М., на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Попово за ново разглеждане и решаване на въпроса по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, в законния срок по чл. 4 от ППЗСПД (Правилник за прилагане на ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА)) от влизане в сила на решението.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Попово. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се потвърди отменената с него заповед.

Ответницата по касация М. М. М. от [населено място], [община], обл. Търговище, не изразява становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД (ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА)...