Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София област против решение № 189 от 07.03.2017 г., постановено по адм. д. № 678 / 2016 г. на Административен съд – София област, с което е отменено решение № 03-6937#1 / 30.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ София област и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № МП-5293 / 30.03.2015 г. съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на т. 66ж от ПКТП отм. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Л. И. И. от [населено място], Софийска област, е оспорила касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в в производството пред Административен съд – София област е решение № 03-6937#1 от 30.03.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София област и потвърденото с него разпореждане № МП-03-30388#1 от 23.01.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Л. И. И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради ненавършена възраст 52 години и 08 месеца за пенсиониране при условията за втора категория труд, алтернативно...