Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е касационна жалба, подадена от Й. Б. С., действащ като [фирма], срещу Решение № 1822 от 27.09.2016 г. по адм. дело № 1970/2016 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. В., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-25-1300698-091-01/27.01.2015 год., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходи (НАП) – гр. В., частично потвърден с решение № 113 от 16.04.2015 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – гр. В. при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 год. в размер на 1 555, 91 лв. и лихви в размер на 733, 04 лв.; за 2010 год. – 749, 14 лв. и лихви в размер на 286, 87 лв. и за 2011 год. – 1771, 66 лв. и лихви в размер на 495, 86 лв.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не е спазил дадените указания от ВАС с отменителното касационно решение, с което делото е върнато за ново разглеждане на АС-Варна. Излага, че административният съд отново не се е произнесъл по направените възражения за допуснато нарушение на чл. 32 от ДОПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ревизионният период правилно е изчислен като е взел предвид Заповед за възлагане на ревизия № 1300698 от 21.02.2013г. Сочи, че тази заповед не е приложена по делото и че липсват доказателства да са предприемани действия за нейното връчване на ревизираното лице. Приема, че с оглед разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК неправилно е бил включен данъчен период 01.01.2009г. – 31.12.2009г. Излага, че е нарушено правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като ревизионният доклад е изготвен на 01.12.2014г., а почти два месеца след това е издаден РА – 27.01.2015г. Посочва, че по отношение на ревизираното лице е неприложима разпоредбата на чл. 122, т. 7 от ДОПК. Иска отмяната на решението със законните последици. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. В., не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211 от АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено от Административен съд - Варна при повторно разглеждане на делото след отмяната на първоначалното решение № 253 от 10.02.2016 г. по адм. д. № 1308/2015 г. на същия съд, постановена с решение № 8379 от 06.07.2016 г. по адм. д. № 3252/2016 г. на ВАС, Осмо отделение.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил РА № Р-25-1300698-091-01/27.01.2015 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., частично потвърден с решение № 113 от 16.04.2015 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 год. в размер на 1 555, 91 лв. и лихви в размер на 733, 04 лв.; за 2010 год. – 749, 14 лв. и лихви в размер на 286, 87 лв. и за 2011 год. – 1771, 66 лв. и лихви в размер на 495, 86 лв.

За да отхвърли жалбата на ЕТ, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения.

По материалноправната законосъобразност на РА е изложил, че ревизираното лице (РЛ) не е оспорило приходната част за трите години. Оспорило е разходната за 2009 г. като е твърдяло, че закупеният през 2009г. лек автомобил марка „Опел“ не е на стойност от 4 600 лв., въпреки това не е представил доказателства за покупната цена на МПС и не е оборило изводите на приходните органи в тази връзка.

По отношение на възраженията на РЛ срещу включените в разходната част за 2009г. и 2010г. разходи за платени данъци съдът е изложил, че са неоснователни, тъй като в хода на производството е установено, че същите са платени от РЛ за собствен имот, находящ се в [населено място], [улица].

По отношение на възраженията на РЛ срещу разходите за заплатени услуги на [фирма] първоинстанционният съд е приел, че са неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства.

Съдът е изложил, че РЛ не е оспорило другите разходи, нито е представил доказателства за получени доходи от други източници през 2009 г. Не е представил доказателства и за налични суми към началото на изследвания период.

АС - Варна е приел, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Изложил е, че в процесния случай е установено предвиденото от закона явно и съществено превишение между приходите и разходите на лицето, поради което правилно приходните органи са приели, че е налице подлежащ на облагане доход, който възлиза, както следва: 2009 г. – 15559, 14 лв.; 2010 г. - 7491, 36 лв. и 2011 г. - 17716, 56 лв. и правилно са определили дължимия данък върху този доход. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че неправилно е изчислен ревизионния период. Необосновано е твърдението, че предвид Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1300698 от 21.02.2013г. не е приложена по делото и че липсват доказателства да са предприемани действия за нейното връчване на ревизираното лице. Сочената заповед е приложена на л. 2 от административната преписка. Видно от приложената към нея разписка заповедта е връчена лично на ревизираното лице на 30.06.2014г.

Неоснователни са оплакванията, свързани с приложението на чл. 109 от ДОПК и за недопустимост на образуваното ревизионно производство по отношение на данъчен период 2009г. поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ в относимата редакция годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. С оглед на това 5-годишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за данъчен период 2009г. изтича на 31.12.2015г. Процесната ЗВР е издадена на 21.02.2013г. и е връчена на 30.06.2014г., с оглед на което 5-годишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл.

Неоснователно е възражението на касатора, че ревизионният акт е издаден в нарушение на изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съгласно изречение 1 от сочената разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Ревизионният доклад (РД) е издаден на 01.12.2014г. видно от приложените по делото доказателства, същият се смята за връчен на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК на 13.01.2015г., тъй като съобщението за връчване по реда на чл. 32 от ДОПК е било поставено на определено за целта място в териториалната дирекция на 15.12.2014г. и е било свалено на 30.12.2014г. С оглед на това считано от 13.01.2015г. РА е издаден в последния ден от срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а именно 27.01.2015г.

Не е налице твърдяното в жалбата на касатора нарушение на уведомяването на ревизираното лице за извършената ревизия. На първо място следва да се преповтори, че първата издадена ЗВР № 1300698 от 21.02.2013г. е връчена лично на ревизираното лице на 30.06.2014г. Видно от представените по делото доказателства на ревизираното лице е връчено лично и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) № 6743/30.06.2014г. във връзка, с която РЛ е представило документи. Останалите ИПДПОЗЛ, включително и РД са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК без да са допуснати процесуални нарушения. Следва да се добави и че поканите за явяване в НАП са изпратени с обратни разписки до РЛ, които са получени от негови близки. С оглед на това и фактът, че с жалбите срещу РА, подадени по административен и съдебен ред, не са представени допълнителни доказателства от страна на РЛ, касационната инстанция намира за неоснователно твърдението, че лицето е лишено от възможност за защита в ревизионното производство.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за неприложимост на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Твърденията на ревизираното лице в тази насока не са подкрепени с доказателства, които да оборят установеното в хода на ревизията. С оглед на събраните в хода на ревизията доказателства касационната инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице обстоятелствата за прилагане на чл. 122 от ДОПК – ревизии при особени случаи. След като не са посочени конкретни нарушения от страна на ревизиращите, не са представени конкретни доказателства, които да оборят констатациите в РА и не е оборено установеното превишение на разходите над приходите, то касационната инстанция намира, че правилно административният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА.

По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че ревизионният акт е законосъобразен и правилно е отхвърлена жалбата на Й. Б. С., действащ като [фирма] от административния съд. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

С оглед изхода на спора на касацора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не е направено искане за това.

С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1822 от 27.09.2016 г. по адм. дело № 1970/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.