Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на А. А. П., с [фирма], чрез процесуален представител против решение №339/08.03.2017 г. по адм. д. №3302/2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-16001615000793-091-001/09.09.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., частично потвърден с Решение №897 от 23.11.2015г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. П. при ЦУ на НАП, относно определени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 134 454, 26лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 37 694, 12лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на практика на СЕС. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт и алтернативно отмяна на оспореното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответникът – Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП, в представена писмена защита оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4 252 лв.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, в частта с която е отказано право на данъчен кредит на едноличния търговец по фактури издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], с предмет родово определени вещи - "царевица" и "пшеница", както и „консултантска услуга“ фактурирана от последните двама доставчици.
Основанието за отказ е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС - недоказани реални доставки по процесните фактури.
За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приета по делото съдебно-счетоводна експертиза(основно и допълнително заключение), свидетелски показания и приложимите правни разпоредби, от което е извел извод за недоказани реални доставки на стоките и консултантската услуга по фактурите и за законосъобразен отказ за признаване право на ДК. Решението е правилно.
Основната дейност на ревизирания ЕТ е отглеждане на кокошки носачки за производство и търговия с яйца. Установено е, че цикълът на производство е затворен, като за процесния период са закупувани фуражи с цел производство на фуражни смески за отглеждането на пилета до различен стадий кокошки. От вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирано, че предвид големия брой доставки, големи складови наличности от процесиите стоки - пшеница и царевица и непрекъснат цикъл на производство, не може да установи с точност кога са потребени стоките по процесните фактури.
По делото не се спори, че процесните стоки – царевица и пшеница са необходима суровина за изготвяне на фуражни смески, които да бъдат използвани за изхранване на кокошките – носачки. Недоказано е останало обаче, че стоките са доставени именно от издателите на фактурите предмет на ревизията.
В хода на ревизията, във връзка с претендиран данъчен кредит, на основание чл. 45, ал. 1 от ДОПК са извършени насрещни проверки по отношение на доставчиците, като в отговор единствено от [фирма] са представени счетоводни и други доказателства. Съдът е изложил конкретни мотиви за всеки един от преките и предходните нему доставчици, които настоящата инстанция споделя, предвид което същите не следва да бъдат преповтаряни. Направен подробен анализ и извод, че от ангажираните доказателства не може да се установи реално получаване на доставките на "царевица", "пшеница" и „консултантска услуга“ по процесните фактури, предвид което с РА поради липса на сделка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е постановен отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит.
Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, тъй като чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да ги прехвърли на купувача. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прието, че е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно - предметът на доставката по смисъла на ЗДДС. Поради това, установяване предаването на предметът по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
Както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност с РА.
От представените кантарни бележки не може да се обоснове твърдението за получаване на процесните стоки. В пътните листове е посочен маршрут на движение на транспортно средство на ревизираното лице между две населени места, като мястото на натоварване не може да се обвърже с търговски обект на доставчика. В товарителниците фигурира само подпис и печат на превозвача, а именно на представител на [фирма], но липсва подпис на изпращача, както и индивидуализиращи данни на доставчика.
Липсата на годни доказателства за обезпеченост за извършване на доставките именно от дружествата, издатели на фактурите, непълнотата в данните на съпътстващите документи, липсата на връзка на местата на натоварване с производствени или складови обекти на доставчиците, е обосновала изводи на съда, че между страните по сделката не е извършена реална доставка на стоки, а е налице единствено префактуриране. Разпитани са по делото свидетели, посочени от жалбоподателя, но показанията им също не установяват конкретни данни във връзка с натоварване, транспортиране и доставяне на стоките, предимно от доставчика [фирма].. На този доставчик е извършена ревизия включваща същите данъчни периоди, при която не му е признат данъчен кредит по доставки със същия вид стока от негови доставчици, което е съобразено при последващите му доставки към ревизирания субект.
Наличието на първични счетоводни документи констатира единствено възникнало облигационно отношение между посочените доставчици и жалбоподателя, но същите не са доказателство за фактическо предаване, съответно - получаване на стоките.
Представените пътни листи и товарителници не могат да бъдат обвързани по никакъв начин с фактурите, издадени от доставчиците, още по-малко да докажат превоз на селскостопанска продукция от доставчиците към жалбоподателя. Видно от представените товарителници, същите са съставени без да са попълнени съществени реквизити. От представените от жалбоподателя доказателства не става ясно и къде са съхранявани въпросните количества селскостопанска продукция и от какъв обект е натоварена. По отношение на доставките фактурирани от [фирма] е констатирано, че разплащанията по процесиите фактури са извършени в брой, за което са издадени фискални бонове от фискално устройство с номер DY348289 и номер на ФП 36488089, което е регистрирано на друго дружество. Констатирано е, че доставчикът [фирма], издател на фактури с предмет царевица, е декларирал като основна дейност „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ и в него са назначени три лица по трудови правоотношения на длъжност зидаромазачи. Освен горното е установено, че фискално устройство, от което са издадени касовите бонове съпътстващи фактурите, не е регистрирано от [фирма].
Действително установяването на произхода на стоките, тяхното транспортиране и основната дейност на доставчиците не е част от предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, но същите са доказателство за наличието на реално осъществена доставка на стоки и то така, както те са отразени в издадените за тази цел първични счетоводни документи, което безспорно е предпоставка за възникването и признаването на правото на данъчен кредит за получателя. За жалбоподателя е налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно.
По повод фактурираната от [фирма] и [фирма] консултантска услуга:
Първото дружество е доставчик по фактура № 171/23.03.2011г., с предмет аванс по консултантски договор, а второто дружество - по фактура № 38/01.01.2012г., с предмет плащане по Анекс 1 към консултантски договор от 23.03.2011г. Представен е консултантски договор от 23.03.2011г. с предмет изготвяне на бизнес план по проект на възложителя по „Програма за развитие на селските райони 2007г. - 2013г.“ към Държавен фонд „Земеделие“. Стойността на доставката по договора е 56 700лв. и ДДС 11 340лв., като възнаграждението е платимо на две части: аванс 28 350лв., ведно с дължимия ДДС и окончателно плащане 28 350лв., ведно с дължимия ДДС. Авансът се дължи от възложителя след подписване на настоящия договор между двете страни, а окончателното плащане в 10-дневен срок от подписване на договора за безвъзмездна помощ. С анекс от 21.07.2011г. към консултантски договор от 23.03.2011г. подписан между [фирма] и [фирма], страните се договарят да прехвърлят довършването на консултантската услуга и остатъчното плащане от 28 350лв. в едно с ДДС на [фирма]. Налице са данни за плащане по фактурите издадени от двете дружества по банков път. Съдът обосновано е посочил, че констатациите на органа по приходите не са оборени. Липсват доказателства, обосноваващи стойността на извършената услуга, конкретно извършените от изпълнителите фактически действия, довели до изготвянето на проекта, не са налице данни за начина на изготвяне на проекта и осъществен ли е той действително от процесните доставчици. От представените документи се констатират единствено облигационните отношения между трите дружества и плащането по банков път, последните обаче не са достатъчни за да се обоснове твърдението за реално осъществена доставка на услуга именно от посочените във фактурата, договора и анекса доставчици.
По делото са приети основно и допълнително заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза. Осчетоводяването на фактурите с идентични счетоводни записи при ревизираното лице не е достатъчно основание да се приеме, че стоките и услугите са прехвърлени, респективно предадени, а установяват единствено движение им по документи, но не и реално предаване и приемане на същите. Проверка в счетоводствата на дружествата доставчици не са правени, което препятства възможността да се изведе извод за редовността на счетоводната отчетност.
Констатирано е, че на преките доставчици на ревизираното лице са направени ревизии, приключили с издаване на ревизионни актове. Установено е, че по отношение на доставките от [фирма] и [фирма] към прекия доставчик [фирма] не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Видно от което доставчикът [фирма] не е разполагало със стоки от вида на процесните, които в последствие да престира към ревизирания търговец. В хода на ревизията на [фирма] е установено, че както ревизираното лице, така също и предходните му доставчици нямат регистрирани ЕКАФП, търговски обекти, транспортни средства и лица, наети по трудови правоотношения. Извършена е ревизия и на дружеството [фирма], при която са установени задължения в особено големи размери и са приети за нереални всички декларирани доставки като получател.
Липсата на годни доказателства за предаването на стоките по процесните фактури, както и данните от извършени ревизии на доставчиците, налагат изводът, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки на стоки и услуги. Липсата на достоверни доказателства за транспорта и приемо-предаването на фактурираните стоки и резултата от осъществена доставка на консултантска услуга, обосновават извод за недоказано реално извършени такива.
При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспорения пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки и услуги и отказано право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС.
Предвид изложеното, правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури поради недоказаност на реалното осъществяване на фактурираните от посочените дружества стопански операции, т. е. липса на данъчно събитие по смисъла на ЗДДС.
Констатациите на ревизията за недоказаност на реална доставка не са оборени от жалбоподателя с ангажиране на насрещни доказателства. С оглед разпределението на доказателствената тежест в проведеното производство, съдът правилно е приел, че оспорващият, върху когото е тежестта да установи положителните предпоставки за ползване на данъчния кредит, не е представил относими, необходими и безспорни доказателства.
Правото на приспадане на данъчен кредит задължително е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги.
При тези данни правилно е прието от приходните органи и съда, че е налице издаване на фактури, по които обаче не се удостоверява реално прехвърляне на стоката и извършването на услугата, чрез индивидуализирането й и прехвърляне на собствеността върху нея, респективно нейното осъществяване именно от посочените във фактурата доставчици. Данъкът по фактурите е начислен неправомерно, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не се следва приспадане на данъчен кредит.
Настоящата касационна инстанция намира, че съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, предвид което решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника по касацията се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 4 252 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №339/08.03.2017 г. по адм. д. №3302/2015 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА А. А. П., с [фирма], [населено място], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Пловдив при ЦУ на НАП сума в размер на 4 252/четири хиляди двеста петдесет и два/ лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.