Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Б. срещу решение №672/28.11.2016 г., постановено по адм. д. 505/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС-Пазарджик). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и оспорената заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – началникът на Затвора – [населено място] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение №672/28.11.2016 г., постановено по адм. д. 505/2016 г. по описа на АС - Пазарджик е отхвърлена жалбата на Д. Б. против Заповед № К-22/25.05.2016 г. на началника на Затвора – [населено място] издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 и ал. 2 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона....