Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 360 от 10.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2398/2016 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на С. З. Л. против решение № 2153-15-236 от 16.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против определения размер на обезщетението за временна неработоспособност, установена с болничен лист № Е20166044197 за периода 21.07.2016 г. – 29.07.2016 г. и е осъдил С. З. Л. да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 350 лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. С определение № 792 от 24.04.2017 г., постановено по адм. д. № 2398/2016 г. Административен съд – Пловдив е изменил решението по същото дело в частта за разноските, като е осъдил С. З. Л. да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу това решение и определение са подадени касационна и съответно частна жалба от С. З. Л. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С.. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че приложението на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) противоречи на норма от по-висока степен, а именно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което първоинстанционната жалба да бъде уважена. Претендира и присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК,...