Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на В. В. Х. срещу определение № 260158 от 14.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 521/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 390, ал. 3 ГПК е отменено допуснатото по същото дело обезпечение на бъдещ иск и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. Жалбоподателката твърди, че е предявила иска в указания едномесечен срок (на 19.11.2020 г.), но не е представила доказателства пред допусналия обезпечението съд, тъй като исковата молба двукратно е оставяна без движение, поради което доказателства за предявяване на иска следвало да бъдат представени едва след отстраняване на нередовностите, Към жалбата е представен и заверен препис от искова молба вх. № 203812/19.11.2020 г., поправена с молба вх. № 203951/30.11.2020 г., по описа на Кърджалийски окръжен съд, с която Х. е предявила срещу В. К. Д., М. К. Д., Л. З. Д. и К. К. Д. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителен по отношение на ищцата на договор за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нот. акт № 90, том, № 6, рег. № 411200, дело № 1024/08.11.2018 г. по описа на нотариус с рег. № 20 на НК.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а при разглеждането по същество, ВКС намира следното:

С определение № 260052 от 21.10.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 521/2020 г., Пловдивски апелативен съд е отменил определение № 21033 от 14.10.2020 по ч. гр. д. № 244/2020 на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Х. за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, и е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижим имот, като е дал на молителката едномесечен срок от получаване на съобщението за допуснатото обезпечение да представи доказателства за предявяване на бъдещия иск и е посочил, че в противен случай обезпечението ще бъде служебно отменено. Препис от въззивното определение е връчен на молителката на 29.10.2020 г. чрез упълномощения от нея адвокат.

С обжалваното в настоящото производство определение № 260158 от 14.12.2020 г. Пловдивският апелативен съд е констатирал, че по делото не са представени доказателства за предявяване на обезпечения иск в указания срок, поради което на основание чл. 390, ал. 3 ГПК е отменил допуснатото с определение № 260052 от 21.10.2020 г. обезпечение и е обезсилил издадената по делото обезпечителна заповед.

Определението е законосъобразно, защото съгласно т. р. №8/14г. на ОСГТК представянето на доказателствата за своевременно предявяване на иска в производството по подадена частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечението не обуславя отменяне на същото.

Съгласно чл. 290, ал. 3, изр. второ ГПК страната, в чиято полза е допуснато обезпечението на бъдещия иск, трябва да представи доказателства за предявяването му. Ако не изпълни това си задължение, съдът служебно отменя обезпечението. В случая едномесечният срок за предявяване на бъдещия иск, даден с определение № 260052 от 21.10.2020 г. по в. ч. гр. д. № 521/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, е изтекъл на 30.11.2020 г. – първи присъствен ден след изтичане на едномесечния срок (29.11.2020 г.). Не се твърди пред апелативния съд да са представени доказателства за предявяване на иска, а той няма задължение служебно да следи за това. Доказателства за предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД пред Кърджалийски окръжен съд е представено от жалбоподателката едва с настоящата частна жалба, а съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК представянето на доказателствата за своевременно предявяване на иска в производството по подадена частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечението не обуславя отменяне на същото.

Предвид изложеното, обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260158 от 14.12.2020 г. по в. ч. гр. д. № 521/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: