Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – София като представител на Прокуратура на Р. Б, срещу решение от 29.10.2019г., постановено по гр. д.№1415/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.02.2019г. по гр. д.№434/2018г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от Т. Л. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 45 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015г. до окончателното й изплащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение №475 от 27.05.2020г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за проверка за противоречие на въззивното решение с т. II ППВС №4/23.12.2968г. и цитираната в изложението на касатора практика на ВКС – – решения по гр. д.№3706/2013г. на ІVг. о., гр. д.№6686/2014г. на ІVг. о., гр. д.№3291/2017г. на ІІІг. о., гр. д.№5599/2015г. на ІVг. о., по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответникът Т. Л. Б. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Р. Б да заплати на Т. Л. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на сумата 45 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4/ред.ДВ бр. 10/1993г./, вр. ал. 1 чл. 26, вр. чл. 20, ал. 4 НК и по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че на 04.07.1997г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление като помагач умишлено е улеснила В. Д. А. и М. П. Й. чрез отстраняване на спънки в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4/ред.ДВ бр. 10/1993г./, вр. ал. 1 НК – чрез използване на документи с невярно съдържание – фактури, справки-декларации и митнически декларации, за да получат без правно основание чуждо движимо имущество – възстановен данъчен кредит от републиканския бюджет на стойност 175 353 640 неденоминирани лева, като присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за което обвинение е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 23/2009г по описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2015г. до окончателното й изплащане.

Съгласно задължителната практика на ВКС – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Установено е, че на Т. Л. Б. е повдиганато обвинение и тя е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 НК с постановление на 22.04.1998г. по сл. д.№ 242/1997г. на ОСлС Благоевград в съучастие с още седем лица и спрямо нея е наложена мярка „парична гаранция“ в размер на 5 000 000 /неденоминирани/ лева, както и забрана да напуска пределите на страната. Последвало е внасяне на обвинителен акт в ОС Благоевград през 2006г. и въз основа на него образувано НОХД 907/2006г. Съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Повдигнато е второ обвинение против ищцата за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. чл. 20 НК и налагане на мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 000 /неденоминирани/ лева. На 06.12.2006г отново е внесен обвинителен акт в ОС Благоевград, като в съдебната му фаза са извършени множество процесуални действия, свързани със спор за подсъдност на делото, приключил през 2008г, когато за компетентен съд е определен СГС. През м. 08.2008г. СГС е прекратил и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения, след което отново е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 23/2009г на СГС, по което са проведени 10 съдебни заседания. С присъда от 05.05.2011г. ищцата е оправдана и по двете повдигнати обвинения по чл. 212, ал. 4 /ред. ДВ, бр. 10/93 г./, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и по чл. 282 ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По протест на СГП е образувано ВНОХД № 369/2013 г. пред Софийски апелативен съд, който с решение от 29.06.2013г., в сила от 13.08.2013г., е потвърдил оправдателната присъда.

Със събраните по делото в първата инстанция гласни доказателства са установени сочените в исковата молба неблагоприятни последици в личния, социален и професионален живот на ищцата - настъпилият емоционален и психологически срив, довел до промяна в поведението на ищцата, която се дистанцирала от социални контакти, затворила се в себе си именно заради чувството на злепоставяне от статута на обвиняемо лице след обкръжението си в малкото населено място; влошената семейна среда, обтегнати отношения със съпруг и деца, намаляване авторитета на родител и емоционалната близост с децата /в деликатна възраст на 11 и 16 години/, настъпили в резултат на преживените стресогенни фактори. В професионален аспект е съобразена квалификацията и образованието на ищцата, качествата й на утвърден специалист в системата на данъчната администрация, пред която при нормално стечение на обстоятелствата, би предстояло кариерно развитие и реализация, но независимо от добрите професионални качества и възможности, кариерното развитие на ищцата било стопирано на една позиция - счетоводител в същото данъчно звено през целия период на наказателното производство. Това наказателно производство е приключило времево за 15години, което от една страна сочи неразумна продължителност, независимо от усложнената фактическа и правна страна на делото, а от друга, че този период на наказателно преследване е засегнал най –съзидателния и активен в професията период за един човек /от 35-50години/. Правилно също така е отчетено от съда, че продължителността на производство е в резултат упражняването на различни процесуални права на привлечените лица, така и на действия и бездействия на разследващите и правораздавателни органи, но тази продължителност не е предизвикана от поведението на ищцата, както и че последната в нито един етап на делото не е ставала причина за забавяне, респ. отлагане на производството /лично се е явявала на всички проведени на първа инстанция общо 13 заседания пред БлОС и СГС/.

Неправилно въззивният съд е приел, че тези обстоятелства са достатъчно и съществени, за да обосноват размер за компенсация 45 000лв. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда. От значение е продължителността на наказателното преследване по обвинението, по което е оправдан, а също и интензитете на процесуалните действия с негово участие. В случая неправилно не е отчетено от въззивния съд, че наказателното преследване срещу ищцата по второто от предявените й обвинения – през 2006г., е с продължителност седем години, а също и че интензивността на процесуалните действия с нейно участие е концентрирана в производството по НОХД № 23/2009г на СГС, приключило с оправдателна присъда от 05.05.2011г. за нея и по двете повдигнати й обвинения, и във въззивното производство, приключило с влязло в сила решение на 13.08.2013г., с което оправдателната присъда е потвърдена, докато преди това: са извършвани процесуални действия с участие на ищцата, но те са по развил се спор за подсъдност на делото, а и два пъти делото е прекратявано и връщано на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения, но извършените процесуални действия с участие на ищцата са при първия от тези случаи, когато й е предявено второто обвинение и е взета мярка за неотклонение по него „подписка“. Спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, която не засяга сериозно правната й сфера, нито е претърпяла реално вреди от забраната да напуска страната. Обвиненията са за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК и са по отношение на работата й, но ищцата не е останала без работа вследствие на обвинението, а е запазила работата си в данъчната администрация през целия период на наказателното преследване. Не са установени претърпени вреди с трайни и неотстраними последствия в социалния дискомфорт. Също така наказателното производство срещу нея не е било публично оповестено и е станало достояние единствено на ограничен кръг от близки, познати и колеги и на останалите обвиняеми/подсъдими/ по конкретното дело. В резултат на наказателното производство не е настъпило влошаване на физическото и психическото здраве на Т. Б.. Няма данни преживяното от нея психическо напражение от наказателното преследване да е довело до последици с необратим характер в отношенията между съпрузите, респ. за настъпване на сериозни сътресения в отношенията между майка и деца. Въззивният съд не е отчел и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната при увреждането.

Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 25000лв. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. Установено е със събраните доказателства как Т. Б. е понесла наказателното преследване срещу нея. Необосновано обаче е прието, че обвиненията и проведеното наказателно производство са оказали особено негативно въздействие върху психиката на ищеца. Не е отчетено, че в случая не са установени претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия – нито като негативно отражение в психиката на лицето, нито в социалния дискомфорт. В случая до увеличаване на вредните последици за лицето водят сроковете, в които е проведено наказателното производство по обвиненията. От значение за определяне на обезщетението е и установеното относно интензивността на наказателното производство, конкретно предприетите действия на процесуална принуда в хода на производството. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване, тежестта на престъпленията, за които е била обвинена, и претърпените от това обвинение от ищцата душевни страдания, възрастта му /роден е през1963г./, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 23 000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до присъдения размер 45000лв. претенцията е завишена.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 23000лв. и се отмени за размера над 23000лв. до присъдения размер 45000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.10.2019г., постановено по гр. д.№1415/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.02.2019г. по гр. д.№434/2018г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от Т. Л. Б. срещу Прокуратура на Р. Б иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 23 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение от 29.10.2019г., постановено по гр. д.№1415/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.02.2019г. по гр. д.№434/2018г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от Т. Л. Б. срещу Прокуратура на Р. Б иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата 23 000лв. до сумата 45 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015г. до окончателното й изплащане и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. Б. срещу Прокуратура на Р. Б иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над сумата 23 000лв. до сумата 45 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2015г. до окончателното й изплащане

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: