№ 409
София, 14 октомври 2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на 27 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. С.
Р. К.
при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора:Красимира Колова
изслуша докладваното от С. Е. Величкова
касационно нох. дело №381
по описа за 2010 година
Срещу решение по внохд.№61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия Д. П. К., с ангажирани всички касационни основания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защита.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 28.05.2010 г. постановено по внохд.№61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас е изменена присъда по нохд.№12/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас, като е намален размера на наказанието определено на подсъдимия К. от шест на три месеца лишаване от свобода.В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 254 б ал. 2 вр. с ал. 1 НК и относно приложението на чл. 66 ал. 1 НК присъдата е потвърдена.
ПО ЖАЛБАТА на под.К.:
Доводите в жалбата са в две насоки, на първо място според защитата са нарушения на закона, мотивирани с:
-защото липсва валидно /писменно/ разпореждане на подсъдимия К. за използване на средства на Европейския съюз не по предназначение, липсва и устно разпореждане
-защото са налице противоречиви изводи на инстанционните съдилища относно изпълнителното деяние на извършеното от подсъдимия, както и относно времето на извършване
По отношение на нарушението по чл. 348 ал. 1т. 2 НПК оплакванията са за:
-първоинстанционния съд се произнесъл по неизяснено обвинение-инкриминирано “разпореди използването “в диспозитива на обвинителния акт, а в обстоятелствената част на същия липсват факти за такова разпореждане
-съда е допълнил обвинението по недопустим начин, като приел, че с “подписването на фактурата, знаейки за замяната на С. и обстоятелството че същата е издадена на базата н акт образец 19, в който не са отразени действително извършени С.. ..по този начин се разпоредил окончателно”
-нарушено право на защита, с оглед посочената по горе неяснота в обвинението
-липсата на произнасяне от първоинстанционния съд, кои обстоятелства се приемат за установени и на кои доказателства се основават.
Доводите са неоснователни.
Липсват претендираните процесуални нарушения, още по малко са налице съществени такива по смисъла на чл. 348 ал. 3 НПК.Подсъдимия е осъществил правота си на защита в пълнота, а обвинението е не само конкретно но е излишно детайлизирано, както в обстоятелствената му част, така и в диспозитива на обвинителния акт.
Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно са ги обсъдили и са посочили, кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.
Доводите на защитата във въззивната жалба, а и тези от пледоарията по същество, подробно са обсъдени от въззивния съд и правилно и законосъобразно са отхвърлени, като са посочени и основанията за това.
По фактите инстанционните съдилища са приели, че към 5.12.2005 г. изпълнителя на строително монтажните работи [фирма] е съставил акт образец 19, според който са били извършени укрепване и ремонт на водостоци, подмяна на счупени тръби и др., въз основа на който акт е съставена фактура подписана от кмета на [община]-подсъдимия К., на стойност 8812 лв.Посочените по горе строително монтажни работи не са извършени, а вместо това е положен асфалтобетон между селата Тръстиково и Р..
Подсъдимия в качеството си на кмет на [община] е разпоредил използване на финансови средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава не по предназначение и по този закон е осъден, т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е в предвидения от закона минимум, с приложението на чл. 66 ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал. 5т. 1 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна.
Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№61/2010 г. на Апелативен съд гр. Бургас, с което е изменена присъда по нохд.№12/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: