Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Л. Членове:

ВЕСЕЛА П. Я. при секретар

М. Н. и с участието на прокурора

П. Б. изслуша докладваното от съдията

П. Я. по административно дело № 12062/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационните жалби на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - В. Т. при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. М., и на В. Й. Й., гр. Стражица чрез адв. К., срещу Решение № 3434 от 28.10.2025 г. по адм. дело № 1002/2024 г. по описа на Административен съд В. Т. (АСВТ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 124/25.11.2024 г. на директор на дирекция ОДОП – В. Т. в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. за данъка над 110, 83 лв. и за лихвата над 62, 13 лв.; за 2020 г. за данъка над 42, 05 лв. и за лихвата над 15, 03 лв.; за 2021 г. за данъка над 11, 00 лв. и за лихвата над 2, 82 лв. и е отхвърлена жалбата на ревизирания в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. за данъка в размер на 110, 83 лв. и за лихвата в размер на 62, 13 лв.; за 2019 г. за данъка в размер на 635, 04 лв. и за лихвата в размер на 291, 41 лв.; за 2020 г. за данъка в размер на 42, 05 лв. и за лихвата в размер на 15, 03 лв.; за 2021 г. за данъка в размер на 11, 00 лв. и за лихвата в размер на 2, 82 лв.

Първият касатор обжалва решението в отменителната част с навеждане на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност, обусловил необоснованост на извода за размера на разполагаемите средства към началото на ревизирания период. Позовава се на липсата на доказателства за получено от данъчния субект трудово възнаграждение от нидерландско дружество, както и на техническа грешка в съдебния акт. Поддържа неправилно изчисляване на данъчното задължение за периода 2020 г. Отправя искане за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу РА в разглежданата му част, както и в частта за присъдените в полза на Й. разноски по компенсация. Претендира деловодните разноски за двете инстанции.

Касаторът В. Й. обжалва решението в отхвърлителната част, заявявайки несъгласие с изводите на съда, че центърът на жизнените му интереси е в България. Поддържа получаване на парични средства като дарение от децата си. Твърди пропуск на съда да възприеме допуснато от органите по приходите нарушение на административнопроизводствените правила, проявено като бездействие да се извърши обмен на информация с К. Н. за установяване на получени доходи в тази държава. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и прогласяване на нищожността или отмяната на съответната част от РА, както и присъждане на деловодни разноски. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Директорът на дирекция ОДОП В. Т. чрез юрк. М. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба на Й..

В съдебно заседание адв. К. възразява срещу насрещната касационна жалба.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените от всеки от касаторите доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за всяка от тях.

Пред АСВТ е оспорен РА № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 124/25.11.2024 г. на директора на дирекция ОДОП В. Т. с който в тежест на В. Й. са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2018 г. - главница 610 лв. и лихви 341, 96 лв.; за 2019 г. - главница 635 лв. и лихви 291, 41 лв.; за 2020 г. - главница 413 лв. и лихви 147, 65 лв.; за 2021 г. - главница 302 лв. и лихви 77, 18 лв. Ревизията е проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и е обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК.

Като презюмирани доходи са квалифицирани отрицателните разлики при съпоставката на наличните средства в началото и в края на периодите, постъпленията и направените разходи с небанкови плащания при нулеви разполагаеми средства в брой към 01.01.2018 г. Установен е паричен недостиг в размери съответно 6 108, 25 лева, 6 350, 42 лева, 378, 54 лева, 2 915, 33 лева, за 2022 г. не е констатирано превишение на разходите над получените доходи.

Данъчната основа на дохода по чл. 123, ал. 1 ДОПК е включена в годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за съответния период, към която е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на допълнителните данъчни задължения. За данъчен период 2020 г. е установена положителна разлика между продажната и покупната цена на товарен автомобил Ивеко 35 С 18 в размер на 3 597, 96 лв. (9 500, 00 лв. - 5 902, 04 лв.) и облагаем доход по чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 597, 96 лв., недеклариран от задълженото лице, както и към доходите от други източници са отнесени суми, изплатени на РЛ с наложени платежи от „Еконт експрес“ ООД съответно за 2020 г. в размер на 155 лв. и за 2021 г. в размер на 110 лв.

Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган.

Според инстанцията по същество ревизираният е местно данъчно задължено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗДДФЛ, тъй като центърът на жизнените му интереси е в България, където е постоянният му адрес и притежава недвижим имот. Й. управлява паричните си средства от България и местоработата му е установена на територията на страната (за периодите от 2020 г. до 2022 г.)

Съдът е възприел доказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, обуславяща възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс.

АСВТ е мотивирал разполагаемост на парични средства в брой в размер на 5 000 лева към 01.01.2018 г. с позоваване на показанията на св. Й. П. (син на ревизирания) и св. С. П. (снаха), кореспондиращи с писмените обяснения на Й. относно пребиваването му в К. Н. с полагане на възмезден труд, поемане на разходи за домакинството от семейството на неговия син.

По отношение на задълженията за данъчен период 2019 г. инстанцията по същество споделя извода на приходните органи за установено превишение на разходите над приходите в размер на 6 350, 42 лв.

За да отмени РА в частта относно установеното данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2020 г., решаващият състав въз основа на данъчната декларация от работодателя на ревизирания е приел, че Й. е получавал доходи по трудово правоотношение. Съобразил е дължимостта на данък от доход за прехвърлено имущество (автомобил Ивеко 35 С) съгласно чл. 33 ЗДДФЛ, намалил го с десет на сто за разходите и добавил получения паричен превод от „Еконт експрес“ ООД в размер на 155 лв., според която калкулация приел, че съответстващата се данъчна основа е в размер на 4 205, 00 лв.

Идентични са съображенията на административният съд за данъчен период 2021 г. Към дохода са отнесени получени възнаграждения по договор с BG Trading International.

Решението е частично неправилно.

Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АСВТ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК презумпцията за достоверност на фактическите констатации в РА е обусловена от доказването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Необходимо и достатъчно за обосноваване на провеждането на ревизията по особения ред е осъществяването и на едно относимо към установяването на публичните задължения обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК, за да се определи основата за облагане с данъци, респ. осигурителният доход, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Декларацията по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, която задължените лица подават за придобитите през годината доходи, облагани с данък върху общата годишна данъчна основа, е от категорията на декларациите по чл. 105 ЗДДФЛ, доколкото с нея те сами изчисляват основата и дължимия данък. Тези декларации са изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Й. не е подавал ГДД в ревизираните периоди.

Значението на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ определя пропуска на задълженото лице да подаде декларация като форма на укриване на доходи, което е въведено с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК основание за провеждане на ревизията по особения ред. Това основание не отрича хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, доколкото сочената там неподадена декларация е в обхвата на чл. 107, ал. 1 ДОПК.

Методът на органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят имущественото състояние на ДЗЛ. По таблиците в РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода (втора колона) и в края му (пета колона); постъпленията (трета колона) и разходите (четвърта колона). Проверката за имуществени несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода.

С аргумент от чл. 15 ЗДДФЛ укритият доход, респ. имуществените несъответствия, с които се обвързва презумпцията за получаването му, се установява за данъчната година, която съответства на календарната. Динамиката на имущественото състояние на данъчно задълженото лице, чието участие в гражданския оборот няма как да съвпадне с началото на данъчната година, прави дължимо изследването на наличното имущество към началото на първия период в обхвата на ревизията и промените в него към края на всеки от ревизираните данъчни периоди с отчитане на направените разходи и получените доходи и на всички получени средства.

Конкретните фактически твърдения на администрацията обхващат разполагаемите средства към 01.01.2018 г. и последващите разходи и постъпления. Ревизираният е оспорил още в извънсъдебната фаза на производството както размера на разполагаемите средства, така и този на постъпленията и разходите за периодите, но без да наведе насрещно твърдение по двата доказателствени факта. Това не е сторено и с първоинстанционната жалба. Доказването на такова твърдение може да изключи съществуването на установеното с РА публично задължение или да влияе върху размера му при съобразяване на критериите по чл. 122, ал. 2 ДОПК.

Пред АСВТ Й. не е поддържал да притежава конкретна сума пари в брой към началото на ревизирания период, а е заявил очакване за начално салдо да се счита сума, възприемана от данъчната практика. В касационната си жалба изразява несъгласие и с тази сума, която съдът е ползвал за определянето на основата за облагане с подоходния данък. Липсва информационен източник за притежавани от ревизирания пари в брой към 01.01.2018 г. и за тяхната стойност. Мотивите на АСВТ за разполагаемите средства се основават на други индиции – животът на Й. в Нидерландия на издръжка на роднини, наличието на суми по банковите му сметки, чието салдо е почти непроменено и в края на ревизирания период. От тези доказателствени факти не може да се направи единствен извод, каквото е изискването за пълнота на доказването с индиции, а с аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК насрещното доказване на жалбоподателя следва да е пълно. Съдът е признал липсата на „категорични доказателства“ за началното салдо, но вместо да приложи правилата на доказателствената тежест и да приеме за неосъществени недоказаните факти, а съответно и за ненастъпили правните им последици, е приел за осъществен факт, който не се твърди. Изводите на АСВТ за началното салдо противоречат и на логическите и на опитните правила. Не се основава на нормалната връзка между явленията очакването текущата издръжка на ревизирания, живеещ в едно домакинство с даващия издръжката, да е източник на спестявания, а и значителните средства по банковата сметка на Й. изключват нуждата от издръжка. Почти непромененият размер на средствата по банковите сметки на ДЗЛ и извършването на разходи са в основата на конструкцията за получени доходи за покриване на разходите.

Съдът не е посочил доказателственото средство за факта на получаване от Й. на доходи от нидерландското дружество, нито е определил размера на сумите. Плащания не са отразени в банковите извлечения на ревизирания.

С изключването от разполагаемите средства в началото ревизирания период на сумата 5 000 лева и от доходите на суми по трудов договор с BG Trading International се потвърждават размерите на публичните задължения по РА. Изложеното обуславя отмяна на първоинстанционното решение в отменителната част, включително в частта за разноските като вместо него се постанови отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА.

Касационният съдебен състав споделя изводите на инстанцията по същество за качеството местно физическо лице на ревизирания. Постоянният адрес е елемент от гражданската регистрация на физическите лица в Р. Б. (чл. 1, ал. 1 и ал. 3 ЗГР). Гражданинът сам заявява постоянния си адрес (чл. 95, ал. 1 ЗГР). Касаторът не отрича да има постоянен адрес в страната (а и такъв има всякога – чл. 93, ал. 3 ЗГР). Не е доказано центърът на жизнени интереси на Й. да не се намира в България. Подробно и последователно първостепенният съд е анализирал обстоятелствата, сочещи тясната връзка на ревизирания със страната.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите се дължат разноски в общ размер на 601, 70 евро (1176, 82 лева), включващи юрисконсултско възнаграждение от 297, 48 евро (581, 82 лв.) за всяка инстанция и 6, 74 евро (13, 18 лв.) заплатена държавна такса по касационната жалба.

Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3434 от 28.10.2025 г. по адм. дело № 1002/2024 г. по описа на Административен съд В. Т. в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 124/25.11.2024 г. на директор на дирекция ОДОП – В. Т. в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. за данъка над 110, 83 лв. и за лихвата над 62, 13 лв.; за 2020 г. за данъка над 42, 05 лв. и за лихвата над 15, 03 лв.; за 2021 г. за данъка над 11, 00 лв. и за лихвата над 2, 82 лв. и вместо него в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В. Й. Й. срещу Ревизионен акт № Р-04000423005894-091-001/14.06.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т. потвърден с Решение № 124/25.11.2024 г. на директор на дирекция ОДОП – В. Т. в частта на установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. за данъка над 110, 83 лв. и за лихвата над 62, 13 лв.; за 2020 г. за данъка над 42, 05 лв. и за лихвата над 15, 03 лв.; за 2021 г. за данъка над 11, 00 лв. и за лихвата над 2, 82 лв.

ОТМЕНЯ Решение № 3434 от 28.10.2025 г. по адм. дело № 1002/2024 г. по описа на Административен съд В. Т. в частта за разноските.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3434 от 28.10.2025 г. по адм. дело № 1002/2024 г. по описа на Административен съд В. Т. в останалата част.

ОСЪЖДА В. Й. Й., [ЕГН], гр. Стражица, да заплати на Националната агенция за приходите сумата 601, 70 евро деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Л.

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ П. Я.