Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОП “РР“), подадена чрез процесуалния му представител юрк. К., срещу решение № 2061 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2235/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменено негово решение № РД - 02-36-664/18.07.2017 г., допълнено с решение № РД-02-36-687/28.07.2017 г., в частта с която на община П. е определен размерът на финансовата корекция и преписката е върната на ръководителя на административния орган за определяне на финансовата корекция при съобразяване с указанията.
Жалбоподателят излага касационни основания за неправилност на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон. По подробно изложени съображения счита, че размерът на финансовата корекция е правилно определен. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
Ответната страна - община П., представлявана от кмета Н. З., в отговора на касационната жалба, оспорва същата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същества е частично основателна.
За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел за установено, че с решение № РД-02-36-664/18.07.2017г. на зам. министъра на МРРБ и Ръководител на УО на ОПРР : Приключва сигнали с рег. №№ 52, 53, 54, 55, 56, 57 и 58, регистрирани в Регистъра на сигнали и нередности в ГД „Градско и регионално развитие“ на МРРБ във връзка с проведена процедура по ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ)(ЗОП) – публично състезание с предмет : „Изготвяне на оценка за съответствие и упражняване на строителен надзор с 7 обособени позиции“, финансирана по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG16RFOP001-2.001-0004-01; BG16RFOP001-2.001-0005-01; BG16RFOP001-2.001-0111-01; BG16RFOP001-2.001-0114-01; BG16FOP001-2.001-0124-C01; BG16RFOP001-2.001-0134-C01; BG16RFOP001-2.001-0139-C01, като 1. Установява нередност по: 1.1. т. 9 от Раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана“ към Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 – „Неправомерни критерии за подбор и /или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ за нарушенията „неправомерни критерии за подбор“ и „неправомерни критерии за възлагане“; 1.2. по т. 13 от Раздел II „Оценяване на предложение“, към Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ от 28.03.2017г. (Наредбата) - „Изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници/кандидати в процедурата“, за нарушението – неправомерно избран изпълнител, и 2. установява извършено нарушение, допуснато от бенефициера – О. П, представлявана от кмета на общината чл. 70 ал. 12 ЗОП / “ и чл. 63 ал. 1 т. 5 ЗОП – за нарушенията „неправомерни критерии за подбор и неправомерни критерии за възлагане“; - чл. 54 ал. 1 т. 5 б.“б“ ЗОП /“ тъй като не е предоставил изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор“/ – за нарушението „неправомерно избран изпълнител“, и 3. определя финансова корекция на бенефициера община П. в размер на: А / 10 % от разходите по договор № 44/ BG16RFOP001-2.001-0004-C01-U-02 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. [], като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договора в размер на 9 084 лв. с ДДС, а изчислената финансова корекция в размер на 908, 40 лв. с ДДС следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане; Б / 10 % от разходите по договор № 43/ BG16RFOP001-2.001-0005-C01-U-02 от 10.02.2017г. с изпълнител О. [], като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договора в размер на 8 520 лв. с ДДС, а изчислената финансова корекция в размер на 852лв. с ДДС следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане; В / 10 % от разходите по договор № 42/ BG16RFOP001-2.001-0111-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. [], като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договора в размер на 8 364лв. с ДДС, а изчислената финансова корекция в размер на 836, 40лв. с ДДС следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане; Г / 10 % от разходите по договор № 45/ BG16RFOP001-2.001-0114-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. [], като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договора в размер на 13 830 лв. с ДДС, а изчислената финансова корекция в размер на 1 383 лв. с ДДС следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане; Д / 10 % от разходите по договор № 46/ BG16RFOP001-2.001-0124-C01-U-04 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. [], като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договора в размер на 21000лв. с ДДС, а изчислената финансова корекция в размер на 2 100лв. с ДДС следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане; Е / 10 % от разходите по договор № 41/ BG16RFOP001-2.001-0134-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. [], като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договора в размер на 11 472 лв. с ДДС, а изчислената финансова корекция в размер на 1 147, 20лв. с ДДС следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане.
Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод и по реда на чл. 5 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, поради невъзможност да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.
Решение № РД-02-36-687/28.07.2017 г. допълва на основание чл. 73 ал. 1 вр. с чл. 69 ал. 1 ЗУСЕСИФ - т. 1.3 „Определяне на финансова корекция на бенефициента община П. от решение № РД-02-36-664/18.07.2017г. /посочена като т. 4 в описание съдържанието на допълненото решение/, като в т. 1.3 след буква Е се добавя буква „Ж „: Ж/ финансова корекция в размер 10% от разходите по договор № 47/ BG16RFOP001-2.001-0139-C01-U-04 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. [], като неправомерният разход е изчислен върху стойността на договора в размер на 15 876лв. с ДДС, а изчислената финансова корекция в размер на 1 587, 60лв. с ДДС следва да не се верифицира при обработка на последващи искания за плащане. Допълването на решение № РД-02-36-664/18.07.2017г. е обосновано с липса на посочена съответстващата сума – 1 587, 60лв. с ДДС, в частта за финансова корекция върху разходите по договор № 47/ BG16RFOP001-2.001-0139-C01-U-04 от 10.02.2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Анализирал е дефиницията за нередност съгласно чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета и е обсъдил е задължението на държавите - членки на ЕС предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени суми и извършват необходимите финансови корекции във връзка с нередностите, установени в оперативни програми съгласно чл. 70 и чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 и чл. 143, т. 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Приел е, че при проведената от община П. процедура за обществена поръчка, са налице посочените в решенията на административния орган нарушения на разпоредбите на ЗОП, които са квалифицирани, като нередности по т. 9 от Раздел І „Обявление и документация за обществена поръчка / процедура с публична покана и посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ за нарушенията „неправомерни критерии за подбор“ и „неправомерни критерии за възлагане“ - т. 13 от Раздел II „Оценяване на предложение“, към Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата.
Първоинстанционният съд е приел за доказани констатираните в акта нарушения на чл. 70, ал. 12 от ЗОП и чл. 63, ал. 1 т. 5 ЗОП.
Изложил е доводи, че в оперативната самостоятелност на възложителя е да определи критериите за подбор, които са необходими за установяване възможността на кандидатите или участниците да изпълнят поръчката, при съобразяване с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, като с тях са определени минималните изисквания за допустимост /чл. 59 ал. 2 и ал. 5 ЗОП/. В съответствие с чл. 59, ал. 1, т. 3 ЗОП. Възложителят може да определи по отношение на кандидатите или участниците критерии за подбор, които се отнасят до техническите и професионалните способности. В съответствие с чл. 63, ал. 1, т. 1, „б” ЗОП възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установява, че кандидатите или участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество, като може да изисква от тях да са изпълнили дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, най-много за последните три години от датата на подаване на заявлението или на офертата – за доставки и услуги.
Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗОП за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят документи и доказателства, във връзка с поставените изисквания, без да се изисква договори да са сключени въз основа на процедура за възлагане на обществена поръчка, нито да са изпълнени определен брой договори с конкретно посочване на предмета им.
Съдът е отбелязъл, че няма пречка организацията и професионалната компетентност на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката, когато качеството на същия може да окаже съществено влияние върху изпълнението на поръчката, да бъде включен като показател за оценка – чл. 70 ал. 4 т. 2 ЗОП. В този смисъл няма пречка да се заложи в методиката за оценка оценяване на натрупания от експертите опит, а също и придобито образование. Натрупаните знания и умения може да бъдат заложени и само като критерий за подбор, но е недопустимо професионалната компетентност да присъства едновременно като такъв по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП и като показател за оценка в съответствие с чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП. В конкретният случай показателят за оценка на офертите за всяка обособена позиция - „Качество” се състои от два показателя – „Професионална компетентност” и „Организация на персонала”. Именно за под-показателят „Професионална компетентност” се отнася констатацията за нарушение на забраната по чл. 70, ал. 12 ЗОП, тъй като на практика е допуснато припокриване на критерий за подбор с показател за оценка на офертите – под форма на подпоказател, който разкрива идентитет с критерия за подбор, като е въведен количествен признак при показателя за оценка в частта за изпълнението - екип от осем експерта с изискуемо от възложителя образование и изпълнението на строителен надзор на един брой обект, на който са изпълнявани мерки за енергийна ефективност, за което се получава 10 точки, ако е изпълнил 2 бр. обекти се получават 20 точки и при 3 бр. обекти – 30 точки. Акцентирано е на професионалната компетентност в частта за опита – изпълнението на строителен надзор на съответен брой обект/и, на който са изпълнявани мерки за енергийна ефективност. Както бе посочено, количествения признак, придаден на специфичния опит посредством под-показателя Професионална компетентност, не избягва забраната по чл. 70, ал. 12 ЗОП. В заключение съдът е приел, че преповтаряйки изискване от критериите за подбор с показател за оценка, действително е допуснато формално нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП, независимо от търсения специфичен професионален опит, но задължението за прозрачност не е нарушено.
Относно нарушението на чл. 54, ал. 1, т. 5, б.”б” ЗОП, съдът е приел, че във вр. с приетите в съдебното производство доказателства и предвид обстоятелството, че ответникът не оспорва наличието на анекс към договора за обединение, в който е договорено разпределение на изпълнението по дейности от предмета на обществената поръчка – строителен надзор и оценка на съответствието се изпълняват от [фирма], а оценяване на инвестиционните проекти по част „Енергийна ефективност” се изпълнява от [фирма] /данните потвърдени и в писмен отговор по жалбата със становище по същество/. Процедурата по реда на ЗОП е открита с решение от 24.11.2016 г., анексът към договора е от дата 30.11.2016 г. /л. 331, становище на ответника/ и при съобразяване разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗОП в частта за предвиденото изключение за представяне на сертификат, УО обективно е преценил последицата от липса на представен сертификат от другия участник в обединението, предвид възприета договорка за количествено съотношение при изпълнение на дейностите от предмета на услугата. Извън това, при наличие на сертификат – приложени към жалбата два сертификата на [фирма], съществуващи и преиздадени /валидни/ преди 10.01.2017 г. /решението на възложителя/ и преди дата на сключване на договорите /10.02.2017 г./, констатираният от УО пропуск на помощния орган на възложителя да изиска посочване/представяне на ISO 9001:2008 или еквивалент, е преодолим /неперсонифицираните дружества упражняват търговска дейност от името на съдружниците или от името на някои от тях, определени в дружествения договор, като счетоводството се води самостоятелно; за този вид сдружаване не е необходимо наличието на устав, както и органи/. Съдът е счел, че с прилагане на чл. 142, ал. 2 АПК следва извод за опровергана констатацията за по-тежкото от двете възприети от УО нарушения. Направил е извод, че допуснато нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5, б.”б” ЗОП обосновава определеният от УО размер на финансовата корекция, предвид последицата – отстраняване от участие, но в конкретиката на фактите следва да бъде прието, че с представените по делото и приети официални документи е преодолян неблагоприятният извод. Съдът е посочил, че УО възприема тезата за количествено отграничение при изпълнение на дейностите от обхвата на услугата, договорени в анекса, поради което фактическата установеност обосновава извод за неправилно определен размер на финансовата корекция.
В заключение съдът е приел, че при определяне размера на финансовата корекция органът действа в условията на оперативна самостоятелност, съответно неговото решение подлежи на съдебен контрол единствено относно правилното приложение на материалния закон във връзка с критериите по които се определя конкретния размер – естеството и сериозността на нарушението на финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата на ЕСИФ. Предвид изложеното съдът е изложил доводи, че следва да бъде преосмислено становището за размера на финансовата корекция, като следва да бъде съобразено, че обществената поръчка е с ниска индикативна стойност, което както е посочено и в решението я квалифицира с малка обществена значимост, при липса на трансграничен интерес и липсата на реално засягане на потенциални интереси на потенциални интереси на чуждестранни икономически оператори, като в случая няма отстранен участник на посоченото основание възприето, като нарушение по чл. 70, ал. 12 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗОП. Съдът се е позовал на изводите произтекли от второ ниво на предварителния контрол преди верификацията, предвид което е счел, че може да бъде прието, че недостатъчното ниво на конкуренция не е последица единствено от действие на възложителя, а обществения интерес от осъществяване на обществената поръчка с изпълнение на значимия вид услуга, е ориентир към липса на съществено нарушаване принципа на ефективно разходване на средствата от ЕСИФ. В случая няма данни за нарушение принципите на публичност и прозрачност, поради което изводът за нарушение на чл. 70, ал. 12 ЗОП индикира тежест на нарушение, която би могла да го причисли към обхвата на нарушения с минимални последици и съответствие с целта на закона – чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, предвид сложността и обема на предмета на обществената поръчка.
С оглед изложеното съдът е отменил оспорените пред него решения в частта с която на община П. е определен размерът на финансовата корекция и е върнал преписката на ръководителят на административния орган за определяне на размера на финансовата корекция при съобразяване с указанията, като е отхвърлил жалбата в останалата и част.
Решението в обжалваната част е частично неправилно.
Предмет на настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отменено решението на заместник министъра на МРРБ и ръководителя на УО, с която на община П. е определен размерът на финансовата корекция и преписката е върната на ръководителят на административния орган за определяне на финансовата корекция при съобразяване с указаният, следователно, след като с влезлия в сила съдебен акт е установено основание за налагане на финансова корекция на О. П по гореизброените договори сключени с изпълнителя О. [] не следва да се обсъжда в настоящото производство налице ли е основание за налагане на финансова корекция, а само размера на наложената финансова корекция, който е предмет на настоящото касационно производство, тъй като само в тази част е отменено решението на административния орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 72 ЗУСЕСИФ при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ, а в ал. 3 е посочено, че когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи. Определеният процентен показател по изречение първо се прилага и за засегнатите от нарушението разходи, включени в следващи искания за плащания, като в този случай не се издава отделно решение за определяне на финансова корекция.
В настоящия случай допуснатите от бенефициера нарушения по т. 2 и т. 4 от оспореното решение на административния орган, съответно нарушения на разпоредбата на чл. 70, ал. 12 и чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП са квалифицирани, като нередности по т. 9 от Раздел І от Наредбата - “неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие“. За тези нарушения предвидения показател за налагане на корекцията е 25 %“, като корекцията може да бъде намалена на 10 % или на 5%– в зависимост от тежестта на нарушението.
Допуснатото нарушение посочено в т. 5 от решението на административния орган, а именно на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5, б.“б“ ЗОП е класифицирано, като нарушение по т. 13 от раздел ІІ „Оценяване на предложенията“ от Наредбата– „изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно допускане на участници /кандидати в процедурата“. За тези нарушения предвидения показател за налагане на корекцията е 25 %“, като корекцията може да бъде намалена на 10 % или на 5%– в зависимост от тежестта на нарушението.
При така установеното е видно, че в оспорените решения на административния орган, същия е изложил подробни и изчерпателни мотиви относно така определения размер на финансовата корекция. Посочил е, че тежестта на конкретните нарушения не оправдава финансова корекция в размер на 25 % от стойността на договора, тъй като същата би била прекомерно завишена спрямо допуснатите нарушения – неправомерни критерии за подбор и критерии за възлагане на обществената поръчка. При определяне на размера административния орган е съобразил обстоятелствата, че обществената поръчка е с ниска индикативна стойност, което я характеризира с малка обществена значимост и при липса на трансграничен интерес, съответно не засяга реално потенциални интереси на чуждестранни икономически оператори и няма отстранени участници на това основание.
От друга страна, административният орган се е обосновал, че тежестта на нарушенията не оправдава финансова корекция в размер на 5%, тъй като същата би била прекомерно занижена спрямо допуснатото нарушение, доколкото обществената поръчка е проведена при изключително ниско ниво на конкуренция – подадена е и е класирана единствената оферта, като с това действие е увредена сериозно конкуренцията и изборът е преминал без конкурентен подбор, предвид което с нарушението се засяга във висока степен обществения интерес, при нарушение принципа на ефективно разходване на средства.
По отношение на нарушението по чл. 54, ал. 1, т. 5, б.“б“ЗОП, съответно нередност по т. 13 от раздел ІІ “Оценяване на предложения“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, административния орган е посочил, че тежестта на конкретното нарушение не оправдава финансова корекция в размер на 25 % от стойността на договора, тъй като същата би била прекомерно завишена спрямо допуснатото нарушение -неправомерно допуснат участник.
С оглед тежестта на нарушението - допускайки до класиране единствената подадена оферта, която не отговаря на критериите за подбор на възложителя, е увреден сериозно принципът на ефективно разходване на средства от ЕСИФ, тъй като не е допуснато обявяване на нова обществена поръчка, съответно се е лишил от възможността за получаване на икономически по – изгодни оферти, т. е. нарушението се квалифицира с висока степен на засягане на обществения интерес предвид, което е определен размера на наложената финансова корекция в размер на 10%.
Финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод, доколкото поради естеството на нарушенията е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици и затова за определянето на финансовата корекция се приложен процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи.
С оглед изложеното, правилно е определен и конкретният размер на финансовата корекция, като в оспореното решение на административния орган са изложени достатъчно подробно мотиви в тази насока. Доколкото определянето на конкретния размер на финансовата корекция е предоставено в оперативна самостоятелност на ръководителя на управляващия орган и тази оперативна самостоятелност е ограничена единствено от естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициента, и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ, съдът намира, че преценката на ръководителя на УО на ОПРР е обоснована и правилна. Съобразено е обстоятелството, че обществената поръчка е с ниска индикативна стойност, което я характеризира с малка обществена значимост, няма трансграничен ефект, но допуснатите нарушения пряко влияят върху конкуренцията и имат възпиращ ефект върху потенциални икономически оператори.
Ръководителят на УО на ОП“РР“ правилно е преценил нарушенията, като такива със сравнително висока степен на засягане на обществения интерес, тъй като е била подадена само една оферта по всяка обособена позиция, т. е., обществената поръчка е проведена при ниско ниво на конкуренция именно поради допуснатите нарушения, които са имали възпиращо действие спрямо потенциалните участници. Именно поради тези причини е определен конкретен размер на финансовата корекция от 10 % за всяко от нарушенията, което се явява и средния размер на финансова корекция след намаленията, предвидени по т. 9 от раздел І от приложение № 1 от цитираната по-горе наредба и съответно т. 13 от раздел ІІ от Наредбата.
В заключение следва да бъде отбелязано, че конкретният размер на финансовата корекция е определен законосъобразно, при подробно изложени мотиви защо е избран показател в размер на 10 % по отношение на всяко от нарушенията, като са взети предвид и обсъдени обстоятелствата, които обосновават определяне на клонящ към максималния, съответно минималния размер на корекцията.
С оглед изложеното неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че следва преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне относно определения размер на финансовата корекция.
В случая административният орган е определил незаконосъобразно основата върху която следва да се наложи финансовата корекция.
Проектът е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондовето.С оглед на това финансовата корекция се налага върху размера на предоставената от средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове финансова подкрепа, като в съответствие с етапа, на който нередността е открита, или се постановява връщане на предоставените средства в размера на наложената финансова корекция, или се намалява размера на допустимите (верифицирани) разходи по проекта.
Ето защо основата, върху която следва да бъде наложена финансовата корекция в размер на 10% по отношение на договора, не е неговата стойност, а стойността на верифицираните разходи, тъй като целият проект е финансиран от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. На верификация подлежат всички разходи, независимо от източника на финансиране, съгласно чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ.Фта корекция обаче може да се наложи само върху тази част от тях, която е финансирана от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. В случая, както бе отбелязано по-горе, всички разходи са финансирани със средства от на Европейските структурни и инвестиционни фондове
В заключение съдът приема, че оспореният пред административния съд административен акт е издаден в съответствие с материалните разпоредби досежно определения размер на процентния показател на корекцията, но в нарушение на материалния закон относно основата, върху която е определена финансовата корекция от 10%.
По тези съображения съдът следва да отмени решението на административния съд в обжалваната част като вместо него постанови решение, с което решение № РД - 02-36-664/18.07.2017 г., допълнено с решение № РД-02-36-687/28.07.2017 г. на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., бъде изменено в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на разходите по сключените договори : 1.договор № 44/ BG16RFOP001-2.001-0004-C01-U-02 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. []; 2. договор № 43/ BG16RFOP001-2.001-0005-C01-U-02 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 3. договор № 42/ BG16RFOP001-2.001-0111-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 4.договор № 45/ BG16RFOP001-2.001-0114-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 5. договор № 46/ BG16RFOP001-2.001-0124-C01-U-04 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. []; 6. договор № 41/ BG16RFOP001-2.001-0134-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; и да определи за основа, върху която да се наложи финансовата корекция от 10% стойността на допустимите и верифицирани разходи по описаните по - горе договори с изпълнител О. [], финансирани 100 процента от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове.
При този изход на спора претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на касатора е основателна, и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да му се присъди възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева, определено съразмерно на уважената част от жалбата.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 2061 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2235/2017 г. на Административен съд - Пловдив, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № РД -02-36-664/18.07.2017 г. и допълнено с решение № РД-02-36-687/28.07.2017 г., в частта с която на община П. е определен размерът на финансовата корекция и преписката е върната на ръководителя на административния орган за определяне на финансовата корекция при съобразяване с указанията и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение № РД - 02-36-664/18.07.2017 г., допълнено с решение № РД-02-36-687/28.07.2017 г. на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. в частта, с която като основа на финансовата корекция е определена стойността на разходите по следните договори : 1.договор № 44/ BG16RFOP001-2.001-0004-C01-U-02 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. []; 2. договор № 43/ BG16RFOP001-2.001-0005-C01-U-02 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 3. договор № 42/ BG16RFOP001-2.001-0111-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 4.договор № 45/ BG16RFOP001-2.001-0114-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 5. договор № 46/ BG16RFOP001-2.001-0124-C01-U-04 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. []; 6. договор № 41/ BG16RFOP001-2.001-0134-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; като определя за основа, върху която да се наложи финансовата корекция от 10% стойността на допустимите и верифицирани разходи по описаните по-горе договори : 1.договор № 44/ BG16RFOP001-2.001-0004-C01-U-02 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. []; 2. договор № 43/ BG16RFOP001-2.001-0005-C01-U-02 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 3. договор № 42/ BG16RFOP001-2.001-0111-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 4.договор № 45/ BG16RFOP001-2.001-0114-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. []; 5. договор № 46/ BG16RFOP001-2.001-0124-C01-U-04 от 10.02.2017 г. с изпълнител О. []; 6. договор № 41/ BG16RFOP001-2.001-0134-C01-U-04 от 10.02.2017г. с изпълнител О. [], финансирани 100 процента от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на община П. срещу решение № РД - 02-36-664/18.07.2017 г., допълнено с решение № РД-02-36-687/28.07.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. в частта, с която на община П. е определен размерът на процентния показател на финансовата корекция.
ОСЪЖДА община П., да заплати на министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото
Решението е окончателно.