Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Р. Д. Д. – П. от [населено място], [улица], срещу заповед № 964 от 9.10.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "началник отдел" в дирекция [ЮЛ], отдел "Натура 2000", ранг III старши.

Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, т. к. не са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Твърди, че макар и длъжността като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на дирекция [ЮЛ] (НСЗП) да не съществува, тя е запазена като система от функции, задължения и изисквания. Сочи, че с изменението на Устройствения правилник (УП) на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) функциите на дирекция [ЮЛ], чрез включените в нея отдели, продължават са съществуват. В тази връзка счита, че е налице превратно упражняване на власт от страан на органа по назначаването. Наред с това излага доводи за незаконосъобразност на заповедта, обосновани от обстоятелството, че е лице, страдащо от заболяване, включено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които боледуващите от тях работници се ползват с особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). Позовавайки се на норми от Конституцията на Р. Б и Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите твърди, че закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ следва да се разпростира както по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение, така и по отношение на тези, полагащи труд по служебно правоотношение. Аргумент в подкрепа на защитната си теза на жалбоподателката извлича от разпоредбата на...