Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя И. Т., срещу решение № 394/07.11.2017 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 24/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-04000416001569-091-001/03.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т в потвърдената при оспорването по административен ред част. Доводите на касатора са за неправилност на решението на основания от трите категории по чл. 209, т. 3 ДОПК. Според него съдът неправилно е приложил правилата за доказателствената тежест, тъй като ревизията не е проведена по реда на чл. 122 ДОПК. Изразява несъгласие с изводите на съда за начина на определяне на основата за облагане с данъци по заявените намерения за обработване на определени площи пред ДФЗ и статистическа информация за средни добиви в региона. Възразява против отказа да се ценят заключенията на агротехническата и икономическата експертизи и гласните доказателствени средства, както и срещу позоваването на предоставена от друг търговец информация. Становището му е, че са недоказани констатациите, с които е обосновано преобразуването на счетоводния финансов резултат за преодоляване на последиците от отклонение от данъчно облагане по ЗКПО, както и преобразуването с данъчните постоянни разлики по чл. 26, т. 2 ЗКПО. Настъпването на данъчно събитие по ЗДДС се основавало на презумпции. Настоява, че е доказал предпоставките за възникването на отказаното му с РА право на приспадане на данъчен кредит, като намирането на доставчика на адреса му за кореспонденция не е сред тях. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА; алтернативно /както заявява/ моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд или прогласяване на нищожност на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация...