Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив срещу решение № 1851/01.11.2017г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2111 по описа за 2017 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 1302846/31.03.2017 г. и на ревизионен акт № Р-1302846/25.04.2017 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва се решаващите изводи на първостепенния съд за нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 от ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Настоява, че РА е издаден при повторна ревизия, като заповедта за възлагане на ревизията е постановена преди 01.01.2013 г., поради което не иде реч за висящо към тази дата ревизионно производство. След прогласяването на нищожността на предишния ревизионен акт, с издаването на заповед за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната редакция бил отстранен порокът на обявения за нищожен акт. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане на административния съд. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация [фирма] отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:
С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в размер 126 384.25 лева и за закъснителна лихва в размер 76 900.75 лева заради отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 132 320.74 лева, упражнено в данъчни периоди м. 08, 09 и 12.2010 г.; м. 03, 04, 05 и 07.2011 г. и м. 01 и 03.2012 г.
За да прогласи нищожността на РА и на акта за поправката му, административният съд е приел, че той е издаден при начална липса на основание и от некомпетентен орган по приходите. Според констатациите му, с решение № 1797/07.10.2015 г. на Пловдивския административен съд по адм. д. № 314 по описа за 2014 г. е прогласена нищожността на РА № 131302302846/09.10.2013 г. Ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1202873/29.05.2012 г., като първоначално е издаден РА № 131204224/06.12.2012 г., който е отменен при оспорването по административен ред. След отмяната е издадена ЗВР № 1300890/25.02.2013 г. и новото производство е приключило с обявения за нищожен РА. Доколкото основанието за нищожност на РА по съдебното решение е била липсата на компетентност на издалите го органи по приходите, предвид разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИДДОПК и приложимостта на предходния процесуален ред за заварените към 01.01.2013 г. ревизионни производства. В редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК до новелата му в ДВ бр. 82/2012 г. РА е следвало да се издаде от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията, а не както е сторено в случая от органа възложил ревизията и нейния ръководител. Ревизионен акт № 1302846/31.03.2017 г. е издаден от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от 17.03.2017 г.
Касационната жалба на ДДОДОП – Пловдив е неоснователна.
Дължимо и съобразено с процесуалния закон е разбирането, че след разпоредена в съответствие с чл. 155, ал. 4 от ДОПК при оспорването по административен ред отмяна на РА /или прогласяване на нищожността му/ и връщане на преписката на органа възложил ревизията не започва ново ревизионно производство, а се съхранява висящността на вече образуваното. Аргументи за това схващане могат да се намерят в разпоредбата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, според която производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на РА. То съответства и на принципа за движение на процеса напред. Връщането на преписката на органа възложил ревизията не заличава ефекта на вече извършените административнопроизводствени действия.
Приключилото с РА № 131302302846/09.10.2013 г. административно производство е висящо към 01.01.2013 г. С разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК за него е изключено несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от орган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В случая РА е издаден при съобразяване на променената редакция на разпоредбата от органа възложил ревизията и ръководителя на равизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Нищожността е обявена с решение № 1797/07.10.2015 г. на Пловдивския административен съд по адм. д. № 314 по описа за 2014 г. С това решение първостепенният съд се е произнесъл по цялото оспорване. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК следва забрана за съда да върне преписката на компетентния орган по приходите, когато пред него е оспорен ревизионен акт. Независимо от основанията за незаконосъобразност на РА и различните им последици - конститутивно решение за отмяна на унищожаемия РА или установително при прогласяване на нищожността му, правораздавателната компетентност на съда не включва изпращане на преписката на компетентния орган по приходите. Наличието на изрична уредба в ДОПК изключва препращането от чл. 144 на кодекса към АПК.
След обявяването на нищожността на РА № 131302302846/09.10.2013 г. не се възстановява висящността на образуваното със ЗВР от 2012 г. ревизионно производство, та то да започне от незаконосъобразното действие, което представлява основание за нищожността /дори не по аналогия, а по асоциация от чл. 155, ал. 5 ДОПК/. РА е заключителен акт в динамичен фактически състав. Отсъствието на акт за поставяне на началото му опорочава всички последващи актове /в случая само ЗОКО/, включително и крайния. Естеството на порока е такова, че обуславя нищожността на постановения при пълно неспазване на процесуалните разпоредби ревизионен акт. Същият порок засяга и РАПРА. Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд.
При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 000 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1851/01.11.2017г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2111 по описа за 2017 г.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив да заплати на [фирма] деловодни разноски в размер 1 000 лева. Решението е окончателно.