Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 6911/09.11.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 8099/2016г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 67/23.03.2016г. на Председателя на Патентно ведомство на Р. Б за отказ за регистрация на марка вх. № 133023 от 26.06.2014г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че разпоредбата на чл. 11 от ЗМГО изчерпателно и императивно посочва случаите, в които не се регистрира марка. В настоящата хипотеза, за да откаже регистрация на марката, органът се позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО, която касаторът приема за неприложима. Сочи, че заявената марка е комбинирана, като изобразява стилизирана мъжка фигура, която държи жезъл с грозд на върха в едната си ръка и на рамото на другата – съд за вино. Косата и брадата на мъжа представлявали лози, отрупани с гроздове. Марката съдържала и словен елемент [наименование] и технически указания. Отрича същата да се състои или да включва наименованието на културна ценност, нито нейното изображение, карта, стилизирано представяне и прочие. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗМГО изисквала марката да се състои от или да включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). Твърди, че позоваването на Археологически средновековен комплекс „Перперикон“, гр. К. е неправилно, тъй като този комплекс не представлява културна ценност, регистрирана по ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО). Като такава ценност била регистрирана единствено Средновековна крепост „Перперек“, но ЗМГО в хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 11 не допускал разширително тълкуване. Излага подробни аргументи за липсата на предпоставките за приложение на чл. 11, ал....