Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление гр. Е. към ОДМВР – В. Т срещу Решение № 186 от 16.07.2020 г., постановено по адм. дело № 307/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т. С обжалваното решение е отменено негово Решение рег. № 260000-1713/11.05.2020 г., с което на основание чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) (ЗОБВВПИ) е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че лицето не е подновило билета си за лов, поради което е отпаднала основателната причина за дейности с огнестрелни оръжия съобразно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

Ответникът по касационната жалба – Е. Н., в писмено становище чрез адв. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба вх. № 13217 от 14.09.2020 г. от Е. Н. срещу Определение № 277 от 04.08.2020 г. по адм. дело № 307/2020 г. на Административен съд – В. Т, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частна жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.05.2020 г. е извършена проверка на лек автомобил марка „Фолксваген“ с peг. [рег. номер на МПС] от служители на Регионална дирекция по горите гр. В. Т, при което е установено, че Е. Н. пренася дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев без транспортен куфар, без калъф или заключващо устройство на спусъка, което съставлява нарушение на чл. 96, ал. 4 ЗОБВВПИ, за което е съставен АУАН № 5/15.5.2020 г. При извършена служебна проверка е установено, че Н. не е заверил ловния си билет за 2020 г., поради което е издадено Решение рег. № 260000-1713/11.05.2020 г., с което на основание чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20130019186 валидно до 14.07.2021 г. 1. Относно касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна.

За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че посочените доказателства от органа не доказват отпадане на основанието за притежаване на оръжие за ловни цели по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. По делото е представено копие от членска карта в Националното ловно-рибарско сдружение. След като не е заличен като ловец, същият има право да ловува след заверяване на ловния му билет, поради което не е отпаднало основанието за издаване на неговото разрешение за оръжие и боеприпаси. Отделно от това, в хода на съдебното производство е доказано, че след отнемане на разрешението Н. е заверил билета си. Решението е правилно.

Органът е посочил като основание за издаване на административния акт чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В т. 10 законодателят въздига като условие за издаване на разрешение наличието на основателна причина (в случая за ловни цели), която по несъмнен начин да обоснова издаването на разрешението. Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсата на незаверен ловен билет не е достатъчно основание за отнемане на разрешението. Разпоредбата на чл. 23а, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД (ЗАКОН ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА) (ЗЛОД) предвижда, че не може да упражнява правото си на ловуване лице, което: 1. не е заверило ловния билет и членската си карта за съответната година; 2. е изключено от ловното сдружение за нарушения по този закон и Закон за биологично разнообразие. При липса на заверен билет е ограничена единствено възможността да се упражнява правото на лов, но лицето не губи самото право. Правилно също така съдът е отбелязал, че описаното в акта нарушение на правилата на пренасяне на оръжието е неотносимо към соченото правно основание за отнемане на разрешението. Съдът правилно е отменил акта поради материална незаконосъобразност. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. 2. Относно частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима и основателна. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът по искане на страната може да допълни или измени решението в частта му за разноските. Въпреки че съдът се позовава в мотивите си на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, обжалваният акт не е съобразен със същото тълкувателно решение. Допълването е способ за отстраняване на непълноти при формиране волята на съда. Правото да се иска допълване на съдебния акт не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, тъй като същият не е предпоставка за неговата допустимост (т. 8). Обратното важи за случаите, когато се иска изменение на съдебния акт в частта му разноските (т. 9), т. е. привеждане в съответствие на присъденото от съда с действително направените и доказани по размер разноски на страната в хода на производството. Затова и правната последица на чл. 80, изречение второ ГПК, е относима само в случаите на искане на изменение на съдебния акт в частта за разноските, но не и по отношение на допълването му, когато съдът въобще не се е произнесъл, какъвто е настоящият случай. Определението следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по искането за допълване на постановеното решение в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186 от 16.07.2020 г., постановено по адм. дело № 307/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОТМЕНЯ Определение № 277 от 04.08.2020 г., постановено по адм. дело № 307/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т и ВРЪЩА делото на Административен съд – В. Т за продължаване на съдопроизводствените действия по искането на Е. Н. за допълване на постановеното решение в частта му за разноските. Решението е окончателно.