Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане чрез процесуален представител срещу решение № 656 от 22.10.2020 г. по административно дело № 320/2020 г. Административен съд – Плевен, с което е отменена негова заповед №ЧР-2-13/26.02.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Иска присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – Т. Д. - М. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Моли да ѝ бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма – постановяване на писмен акт, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд - Плевен е била заповед № ЧР-2-13/26.02.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на Т. Д. - М., заемала длъжността „директор“ на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Плевен, е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), във връзка с получена най-ниска годишна оценка на служителя.

Противно на твърденията в касационната жалба съдът е изяснил в пълнота релевантните за спора факти, а направените изводи са изцяло базирани на анализ на доказателствата.

Правилно АС – Плевен приема, че фактическия състав на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получаване на най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Годишната оценка на изпълнението на служителката следва да отразява изпълнението на целите и задачите, както и показаните от служителя професионални компетентности за периода на оценяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавния служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Този процес се извършва на три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, провеждане на междинна среща и провеждане на заключителна среща с определяне на годишна оценка на изпълнението, регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 в Наредба за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършеното оценяване.

В конкретния случай обосновано – въз основа на представените по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че тези предпоставки не са налице.

Обосновано и правилно е прието, че изначално процедурата е опорочена доколкото при изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план не са спазени изискванията по чл. 9 НУРОИСДА - поставените цели не са конкретни и постижими, а изцяло преповтарят задълженията на служителя по длъжностна характеристика, липсват конкретно посочени срокове за изпълнението им, тъй като са определени като постоянни – за целия оценяван период. По аналогичен начин са определени и изискванията за тяхното изпълнение, които са посочени общо като спазване на нормативните изисквания, което е задължение на всеки държавен служител при изпълнение на задълженията му по длъжностна характеристика.

От съдържанието на формуляра не се установява при проведената на 30.07.2019 г. междинна среща да са налице констатации за неизпълнение от страна на служителя на целите, а са дадени указания за предприемане на мерки за отстраняване на слабости в работата в дирекцията, констатирани от инспектората, които са изпълнени от служителя. Но същественото в случая, както правилно е посочено и от първоинстанционния съд, че на междинната среща оценяващият ръководител не е констатирал неизпълнение на поставените в плана цели.

При така установеното обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че заключението на оценяващия ръководител са необосновани и в противоречие с констатациите на проведената междинна среща. Въз основа на това обосновано е прието, че обжалваната пред него заповед е незаконосъобразно, доколкото е базирана на годишна оценка на изпълнението, което не съответства на действителното изпълнение от страна на служителя и е извършена при допуснати нарушения на НУРОИСДА.

Изложените съображения от оценяващия ръководител, несвързани с поставените цели са анализирани от съда, като настоящият състав напълно споделя изводите му за недоказаност на същите.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Агенция социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна деловодни разноски в размер на 610 лв., представляващи хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 656 от 22.10.2020 г. по административно дело № 320/2020 г. Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане да заплати на Т. Д. - М. с адр. гр. П., [адрес], деловодни разноски в размер на 610 (шестотин и десет) лева. Решението е кончателно.