Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по три касационни жалби, първата подадена от Д.П, втората, подадена от ЧСИ М.М, третата, подадена от Комисия за защита на личните данни, и трите против решение № 8021 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3254/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).
В касационната жалба на Д.П са развити доводи за неправилност на съдебния акт в частта, в която е отменено решение № ППН-01-447/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК.
Оплакванията в касационната жалба на М.М са за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която се отхвърля жалбата му като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
В касационната жалба на Комисия за защита на личните данни са развити доводи за неправилност на съдебния акт в частта, в която е отменено решението на комисията, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – ЧСИ М.М, чрез процесуалния си представител оспорва касационите жалби на Д.П и Комисията за защита на личните данни и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Ответната страна – Д.П, в съдебно заседание оспорва касационните жалби на М.М и Комисията за защита на личните данни. Не претендира разноски за касационното производство.
Ответникът – Комисия за защита на личните данни не оспорва жалбата на Д.П и оспорва жалбата на М.М.П разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на М.М и за основателност на касационните жалби на Комисия за защита на личните данни и Д.П.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите на Комисия за защита на личните данни и Д.П са основателни, а жалбата на М.М - неоснователна.
С обжалваното решение АССГ е отменил Решение № ППН-01-447/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, в частта му, с която e обявена за основателна жалба рег. № ППН-01-447/12.06.2018 г., подадена от Д.П срещу ЧСИ М.М, за това, че при обработване на данните на Петров на 08.02.2018 г. е нарушил принципа на законосъобразността по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД); и на основание чл. 58, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е отправено официално предупреждение до администратора ЧСИ М.М за извършеното нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД)
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата от М. П. М, в качеството му на частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на КЧСИ под № 786, срещу Решение № ППН-01-447/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, в частта му, с която e обявена за основателна жалба рег. № ППН-01-447/12.06.2018 г., подадена от Д.П срещу ЧСИ М.М, за това, че при обработване на данните на Петров на 30.05.2018 г. е нарушил принципа на свеждане на данните до минимум по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) и на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) за извършено нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е разпоредено на администратора на личните данни ЧСИ М.М да съобрази операциите по обработване на личните данни при връчването на книжа/призовки/съобщения по реда на чл. 47 от ГПК до длъжниците по изпълнителните дела с разпоредбите на регламента, като обработва такива данни, които са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото с оглед целта на тяхното обработване. В частта на съдебното решение за разноските Комисия за защита на личните данни е осъдена да заплати на М.М, съдебни разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, а М.М е осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева и на Д.П съдебни разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и частично в съответствие с материалния закон.
За вмененото, извършено на 30.05.2018 г., нарушение, съдът е приел, че същото се потвърждава от събраните доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, при определените в нея условия връчителят залепва на вратата уведомление, в което се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съответния орган, в случая - на ЧСИ. Т.е. доколкото не е намерен на адреса, призовкарят е имал основание да залепи уведомлението, но не и съобщението с данни за ЕГН и размер на задължения, каквито липсват в уведомлението. С оглед на това правилно съдът е приел, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни в тази му част е правилно, поради което правилно е отхвърлил подадената жалба, в тази й част.
Касационната инстанция намира решението на Административен съд София – град в частта му, с която се приема, че по делото не се установява вмененото като извършено на 08.02.2018 г. нарушение за неправилно.
За да го постанови, съдът е приел, че съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме; като това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Т.е. само в качеството й на съседка, призовкарят е нямал основание да връчи книжата за Д.П на съседката Дудинска. В случая обаче, било установено, че Петров е дал съгласие по телефона за получаване на призовката за доброволно изпълнение; което обстоятелство и Петров не отрича. Дори това съгласие да не е в необходимата по ГПК форма, за да се приеме, че е налице редовно връчване в изпълнителното производство на лице по чл. 39, ал. 1 от ГПК - съдебен адресат, същото следва да се обсъди като изявление за съгласие по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД, "съгласие на физическото лице" е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани; в случая да бъдат предоставени на трето лице. Законът не ограничава доказването на даденото съгласие да става само с писмени доказателства. В случая тежестта за доказване на това обстоятелство е на ЧСИ, като от показанията на разпитаните по делото свидетели Дудинска и призовкаря Миланов се установява, че Петров е дал съгласие за получаване на призовката за доброволно изпълнение, съответно и за съдържащите се в нея лични данни, които са идентични с тези по едновременно връчените с нея изпълнителни листове. С оглед горното съдът приема, че Д.П е дал съгласие за предоставяне на личните му данни от ЧСИ на съседката му Дудинска.
Този извод на съда е неправилен и не се подкрепя от доказателствата по делото. Действително по делото е установен факта, че преди книжата, съдържащи лични данни да бъдат връчени на съседката Дудинска, Петров е бил информиран от нея, че ще й бъде връчена призовка. В чл. 57 от ГПК са описани реквизитите на призовката. В тях не фигурират такива, които да бъдат определени като лични данни. В показанията си, които Дудинска дава пред съда (стр. 108) същата заявява „лицето приносител ми каза, че носи някакви документи, не ми каза откъде идва. Не съм прочела /на Петров/ по телефона съдържанието, каза ми ако е призовка да я получа“. За съдържанието на получените документи Петров е узнал след връчването им на съседката и с ясно изразени действия е показал несъгласието си с допуснатото разгласяване на негови лични данни. Следователно в случая не е налице свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. Това съгласие следва да бъде недвусмислено указание за волята на субекта на данните посредством изявление или ясно потвърждаващо действие от негова страна след обработката на данните, които в настоящия случай липсват. Волеизявлението на Петров, направено пред съседката и призовкаря не е било конкретно и информирано, поради което не може да се възприеме направения в съдебното решение извод, че вмененото като извършено на 08.02.2018 г. нарушение от страна на ЧСИ М.М не се установява. Ето защо като достига до заключение за незаконосъобразност на административния акт в тази му част и по тези съображения уважава жалбата, първоинстанционният съд постановява решение, което не е в съответствие със закона и следва да бъде отменено като неправилно.
Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София - град в частта му, с която е отхвърлена жалбата от М.М, в качеството му на частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на КЧСИ под № 786, срещу Решение №ППН-01-447/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, в частта му, с която e обявена за основателна жалба рег. № ППН-01-447/12.06.2018 г., подадена от Д.П срещу ЧСИ М.М, за това, че при обработване на данните на Петров на 30.05.2018 г. е нарушил принципа на свеждане на данните до минимум по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) и на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) за извършено нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е разпоредено на администратора на личните данни ЧСИ М.М да съобрази операциите по обработване на личните данни при връчването на книжа/призовки/съобщения по реда на чл. 47 от ГПК до длъжниците по изпълнителните дела с разпоредбите на регламента, като обработва такива данни, които са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото с оглед целта на тяхното обработване, е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде потвърдено.
В частта на съдебното решение, с която е отменено Решение №ППН-01-447/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, в частта му, с която e обявена за основателна жалба рег. № ППН-01-447/12.06.2018 г., подадена от Д.П срещу ЧСИ М.М, за това, че при обработване на данните на Петров на 08.02.2018 г. е нарушил принципа на законосъобразността по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД); и на основание чл. 58, § 2, б. "б. " от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е отправено официално предупреждение до администратора ЧСИ М.М за извършеното нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Миладинов да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касационния жалбоподател Комисия за защита на личните данни за присъждане на разноски за касационното производство, доказани в размер на 170 лв. (сто и седемдесет лева), представляващи 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 70 лв. платена държавна такса. Разноските следва да бъдат заплатени от касатора ЧСИ М.М.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8021 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3254/2019 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отменено Решение №ППН-01-447/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, в частта му, с която e обявена за основателна жалба рег. № ППН-01-447/12.06.2018 г., подадена от Д.П срещу ЧСИ М.М, за това, че при обработване на данните на Петров на 08.02.2018 г. е нарушил принципа на законосъобразността по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД); и на основание чл. 58, § 2, б. "б. " от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е отправено официално предупреждение до администратора ЧСИ М.М за извършеното нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) и Комисия за защита на личните данни е осъдена да заплати на М.М съдебни разноски в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЧСИ М.М против Решение №ППН-01-447/12.06.2018 г. на Комисия за защита на личните данни, в частта му, с която e обявена за основателна жалба рег. № ППН-01-447/12.06.2018 г., подадена от Д.П срещу ЧСИ М.М, за това, че при обработване на данните на Петров на 08.02.2018 г. е нарушил принципа на законосъобразността по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД); и на основание чл. 58, § 2, б. "б. " от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) е отправено официално предупреждение до администратора ЧСИ М.М за извършеното нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД/ чл. 5, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД)
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8021 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3254/2019 г. по описа на Административен съд София – град в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.М да заплати на Комисия за защита на личните данни 170 лв. (сто и седемдесет лева) разноски пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.