Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв.. М, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 587/ 04.06.2020г. по адм. дело № 2541/ 2019 г. на Административен съд - Бургас (АС Бургас).

С жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че от така издадената незаконосъобразна заповед дружеството е претърпяло неимуществени вреди.

Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на друго решение, с което се уважи исковата претенция. Твърди се, че неимуществените вреди нямат еквивалентно финансово изражение, но са доказани посредством дадените свидетелски показания.

Ответникът - Министерство на туризма, в молба от 18.02. 2021 г., която има характера на писмена защита, подадена чрез процесуалния представител, оспорва предявената касационна жалба, като неоснователна и счита съдебното решение за правилно и законосъобразно. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт. Излага аргументи, че решението е правилно и иска същото да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение адм. съд е ОТХВЪРЛИЛ иска, предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 2, против Министерство на туризма- [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 23.02.2018г.- 04.05.2018г., в резултат на издадена, впоследствие отменена по административен ред Заповед №Т-РД-15-105/ 23.02.2018г., издадена от Министъра на туризма, изразяващи се в накърняване на създаденото отлично търговско име и безупречна репутация за дружеството.

За да приеме този резултат решаващият съд е установил, че Заповед №Т-РД-15-105/ 23.02.2018г., издадена от министъра на туризма е незаконосъобразна, като оттеглена с друга заповед на административния орган. Поради това, е приел за доказан първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Въпреки този извод, адм. съд е преценил, че предявеният иск от [фирма] е неоснователен и недоказан. Ищецът не е бил доказал настъпила за него неимуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед.

След анализ на събраните доказателства е посочил, че търговската репутация на едно дружество е многокомпонентно понятие и се определя от различни бизнес показатели. Конкретно накърняване на който и да е от тези показатели, в резултат на издадената незаконосъобразна заповед, не е било доказано, като ищецът не е сочил и конкретни бизнес партньори или лица, които да са отказали търговски контакт с него като ненадежден партньор

Преценил е, че искът следвало да бъде отхвърлен, тъй като в хода на производството ищецът не е доказал всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решаващият съд е разпределил доказателствената тежест и е събрал относимите и необходими доказателства - чл. 171, ал. 4 АПК, чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са съобразени със становищата на страните и са обосновани от събраните по делото писмени и гласни доказателства - чл. 172а, ал. 2 АПК.

Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Действително в случая е налице оттеглена, незаконосъобразна заповед на министъра на туризма.

За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на незаконосъобразен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него– чл. 203 АПК. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган - чл. 4 ЗОДОВ. В тази връзка правилно адм. съд е решил основния спорен въпрос - дали претендираните вреди са пряка последица от отменения административен акт.

Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на два от елементите на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка и настъпили вреди.

В конкретния случай не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. Липсва пряка и непосредствена вреда, която да произтича обусловено от акт, действие или бездействие на ответната страна. Не се доказва незаконосъобразен административен акт, който да има за последица вредоносен резултат, директно отрицателно въздействие върху правната сфера на увредения.

Не е налице причинена вреда, която да е в пряка последица от незаконосъобразната заповед и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Не се подкрепят с доказателства твърденията на ищеца, че издадения адм. акт по чл. 70, ал. 2 от ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) е предизвикал конкретни негативни последици.

Този извод не се променя от ангажираните от страна на ищеца свидетелски показания, предвид това, че същите са твърде общи и хипотетични. Не са били ангажирани доказателства (писмени или експертиза), което сочи за процесуално бездействие на ищеца, който носи доказателствената тежест за пълното доказване на фактите, подкрепящи исковите му претенции - чл. 154 ГПК.

По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност.

Доброто име на юридическото лице има своето нематериално присъствие и значение, поради което неговата загуба или накърняване може да се брани във всеки случай, когато по непозволен начин то се уврежда от трето лице.

Институтът на непозволеното увреждане, имащ своето общо основание в чл. 45 от ЗЗД и специално в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намира приложение, както по отношение на физическите, така и на юридическите лица, когато предметът на защита е свързан с форма на незаконосъобразна административна дейност, която причинява вреда. Доброто име и авторитетът, както на физическите, така и на юридически лица, са получената външна оценка от работата на лицето и са основа за създаването на личния, респ. стопанския живот на субекта.

Дружеството по чл. 63 Търговският закон (ТЗ) при упражняването на стопанска дейност, извършва правни действия в качеството на регистриран търговец. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент - чл. 15 Търговският закон. Вредите, които търпи се отразяват отрицателно в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Затова и вредите, които търпи търговецът, във връзка със създадените от него търговски отношения, настъпват за търговското предприятие. Те могат да са намаляване на капиталови активи, намалели обороти или лоши финансови резултати, отрицателно търговско салдо.

В случая не са били събрани доказателства относно реално претърпени вреди от ищеца. Няма събрани доказателства на дружеството да са били засегнати търговските компоненти и бизнес показатели - да са се променили активи, брой клиенти, размер на оборота, търговски партньори и други.

Няма индикации, че процесните събития са засегнали отрицателно по някакъв значителен начин репутацията, планирането и вземането на решения или управлението на дружеството, каквито се обсъждат в Дело "Шести май инженеринг ООД" и други срещу България (решение на ЕСПЧ от 20 септември 2011 г.).

Няма данни за това да са накърнени доброто име и авторитетът, на юридическото лице. В жалбата срещу заповедта е поискано спиране действието на незаконосъобразния административен акт по чл. 70, ал. 3 ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА). Съответно същият акт е съществувал в правния мир в кратък период от време от около 2 месеца и при наличието на оспорване на неговото действие и последици - чл. 145 и чл. 166, ал. 4 от АПК.

Доводите относно незаконосъобразността на наложената заповед сочат факти обосновали отмяната на административния акт и последиците от това - чл. 146 и чл. 177 от АПК. Същите не обосновават наличието на конкретна вреда и причинно - следствена връзка с оттегления адм. акт - чл. 4 ЗОДОВ.З и правилен е изводът на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Решението е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 587/ 04.06.2020 г. по административно дело № 2541/ 2019 г. на Административен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.