О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

ГР. София, 25.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.01.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №5910/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд В Т. по гр. д. №139/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като погасен по давност предявеният от касатора срещу Районен съд Силистра иск по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение на неимуществени вреди от отделното изтърпяване на наказанието пробация, наред с наказанието лишаване от свобода за периода 18.01.- 2.04.08 г., поради недопустимото им присъединяване, постановено от районния съд на осн. чл. 23 НК с опр. по ч. н.д. №904/07 г., което е отменено от ВКС с решение по н. д. №19/08 г., след възобновяване на производството по искане на Главния прокурор на РБ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Намира, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите от предмета на спора: от кой момент започва да тече давностиният срок в случая – от постановяване на решението на ВКС или от връчването му на ищеца; налице ли е липса на възможност за достъп до правна помощ на лице, което изтърпява наложено наказание и е в...